Выбрать главу

- Моля за внимание. Седнете по местата си. Трябва да споделя с вас нещо много тъжно. - Тя си пое рязко дъх. - С голямо съжаление ви съобщавам, че една от нашите ученички, Аги Карондолет, е починала този уикенд.

Настъпи рязка тишина, последвана от сподавен шепот. Декан Малой прочисти гърлото си.

- Аги учеше при нас още от детската градина. Утре няма да има учебни занятия. Вместо това сутринта в параклиса ще има опело. Всеки, който желае, може да присъства. Погребението ще бъде в „Куинс“ Наели сме специални автобуси, които да закарат учениците до гробищата. Молим ви да подкрепите семейството й в този тежък момент.

Малой прочисти гърлото си още веднъж.

- Имаме на разположение психолози, които ще поговорят с онези, които имат нужда. Днес училището ще затвори на обяд. Родителите ви вече са информирани са по-ранното приключване. След като напуснете параклиса, моля, приберете се в класните си стаи.

След кратка молитва от Библията и няколко стиха от Корана (гимназия „Дюшен не се отъждествяваше с определена религия), прочетени от съученици на Аги, всички се отправиха към стаите си с мълчаливо безпокойство и вълнение, примесено с гадене и съчувствие към родителите на Аги. Досега в „Дюшен не се бе случвало нещо подобно. Естествено, бяха чували за проблемите в другите училища - катастрофи след шофиране в пияно състояние, футболни треньори - педофили, момчета от горните класове, които изнасилват новоприети момичета, ненормалници, които влизат в училището въоръжени и избиват половината си съученици. Но всичко това се случваше в другите училища, по телевизията, в предградията или в онези учебни заведения, където учениците биват проверявани с метални детектори и носят прозрачни раници. В „Дюшен не се случваха подобни ужасни неща. Това беше едва ли не правило.

Най-лошото, което можеше да се случи тук, бе да си счупиш крак, докато караш ски в Аспен, или да изгориш през пролетната ваканция в Сейнт Бартс. Това, че Аги бе умряла, и то в града, малко преди шестнайсетия си рожден ден, беше почти невъобразимо.

Аги Карондолет? Скайлър се натъжи, макар че всъщност не познаваше Аги - една от високите изпити блондинки, които кръжаха около Мими Форс като придворни дами около кралицата си.

- Добре ли си? - попита Оливър, слагайки ръка на рамото й.

Скайлър кимна утвърдително.

- Леле, ама че работа. Та аз я видях жива и здрава в петък вечерта - каза Дилън, клатейки невярващо глава.

- Видял си Аги? - възкликна тя. - Къде?

- В петък, в „Банката.

- Аги Карондолет в „Банката? - попита Скайлър скептично.

Това беше толкова странно, колкото да спипаш Мими Форс да пазарува в магазин за един долар.

Сигурен ли си?

- Е, не в самото заведение, а пред него, там, където се събират да пушат. В уличката до „Блок 122“ - обясни той.

- Какво стана с теб тогава? След полунощ изчезна.

- Аз... ъ-ъ... срещнах някого - измърмори Дилън с глуповата усмивка. - Не е нещо сериозно.

Скайлър кимна и реши да не го разпитва повече.

Излязоха от параклиса и минаха покрай Мими Форс, която стоеше насред група от съчувстващи момичета.

- Тя просто излезе да изпуши една цигара - чуха я да казва. - И после изчезна. Още не знаем как се е случило. Какво зяпаш? - изстреля Мими, като забеляза, че Скайлър я гледа.

- Нищо, аз...

Мими отметна косата си и изсумтя раздразнено, а после демонстративно им обърна гръб и продължи да разказва за петък вечер.

- Хей - каза Дилън, като се доближи до момичето от Тексас, което беше част от свитата на Мими. - Съжалявам за приятелката ти.

Той сложи леко ръка на рамото й, но Блис дори не показа, че го е чула.

Колко странно, помисли си Скайлър. Откъде Дилън я познаваше? Момичето на практика бе най-добрата приятелка на Мими Форс. А Мими буквално презираше Дилън. Веднъж, когато той отказа да й отстъпи мястото си в ка-фетерията, тя го нарече „клошар“ и „отрепка“. Скайлър и Оливър го бяха предупредили, когато седна там, но той не ги послуша.

- Това е нашата маса - беше изсъскала Мими насреща му, с табла в ръце, на която имаше няколко листа салата и хамбургер.

Скайлър и Оливър моментално преместиха подносите си, но Дилън отказа да стане, с което много се издигна в очите им.