Никол го прегърна, а той прошепна:
— Твоите родители щяха да бъдат много горди с теб.
— Благодаря ти.
Искаше й се те да са тук, за да я видят. Нямаше да повярват на очите си. Не беше сигурна, че и тя самата вече е повярвала. Плашеше я величината на ролята, която й се бе наложило да играе. Изведнъж усети, че коленете й се подгъват.
— Той е голям щастливец — усмихна се Филип, докато я пускаше. Очите му заискриха. — Той може да е принц, но ти си Олдридж!
Ранд я прегърна през рамо, заемайки й от своята сила. Срещна погледа й; гласът му прозвуча топло:
— Аз ще бъда винаги до теб, скъпа. Понякога ще има напрегнати моменти — няма как да се избегнат. Силно внимание от страна на пресата, разбира се — невинаги доброжелателно. Не мога да го направя по-лесно, но мога да те науча как да се справяш. Кълна се, че няма да те предам.
Той нямало да я предаде?
Ранд изглежда усети нейния трепет.
— Все още не е късно да се откажеш, скъпа. Не е малко да се иска от една жена такова нещо.
Загледана в очите му, тя не се съмняваше, че той ще бъде винаги до нея — сега и за в бъдеще. Щеше да сложи край на още една калдонийска традиция и да остане верен на жена си. Двамата заедно щяха да започнат нова традиция — на бракове, изпълнени с любов, и на семейства — с топлота.
Тя стисна ръцете му и му се усмихна.
— Да, не е малко, Ранд. Но аз случайно си спомням и как завършват приказките.
Той й се усмихна с разбиране.
След това, хванал ръката й, я изведе на балкона, за да се срещнат със своя народ.