— Имате желание да се заемете, нали?
— Да, аз…
— Добре — прекъсна я. — Слава богу, това е уредено. — Протегна ръката си и Никол я пое, приятно изненадана, че той не очаква от нея да направи реверанс.
Ръкостискането му беше силно и топло, без да е смазващо. Той явно знаеше как да се докосва до жена. Да стиска ръката на жена, поправи се тя.
Като че ли четейки мислите й, той топло й се усмихна над стиснатите им ръце. На Никол изведнъж й стана горещо. Въпреки това успя да запази усмивката си хладна и делова. Не й се искаше да разбере, че чарът му й е оказал някакво въздействие. Не искаше да види себе си като поредна бройка от колекцията на принц Ранд, особено в качеството му на неин шеф.
Той пусна ръката й и отново натисна копчето на вътрешния телефон.
— Джералд, покажете на госпожица Олдридж стаята й.
Джералд влезе на минутата.
— Ваше височество, трябва да започнете да се обличате. Приемът започва след час. Оттук, госпожице Олдридж. — И направи жест към вратата.
— Още един държавен прием — изрече Ранд със сухия тон, с който Никол започваше вече да свиква. Потупа Джералд по гърба. — Не се тревожете за такива тривиални неща, Джералд. Това ще ви накара да побелеете по-бързо.
Веднага щом вратата се затвори след тях, Джералд измърмори:
— Той ще ме накара да побелея, нищо друго.
Сега, след като се бе срещнала с принца, Никол можеше да го разбере. Този човек, изглежда, приемаше много леко нещата, които за другите бяха сериозни — като например да си избереш съпруга. И все пак Никол откри, че се пита дали той наистина е толкова повърхностен, колкото изглежда. В него имаше нещо — една сила, която бе усетила под повърхността. Тя се питаше дали неговата разсеяност, донякъде отнесеното му държане не загатваха за дълбочина, която малко хора можеха да видят.
Може би не всичко бе загубено по отношение на него. Никол започна да се окуражава. С дейността си по намиране на бъдещата кралица вероятно би могла да окаже въздействие на бъдещия крал по начин, който би помогнал на страната й. Би могла да помогне на Каледония, като остане лоялна към всички — включително и към себе си.
Тя си пое дъх, не беше се чувствала толкова развълнувана и готова за борба от години……
Имаше само една малка спънка: как беше реагирала чисто по женски на принц Ранд. Взе решение да направи всичко възможно да гледа на него само като на неин работодател, а не като на един невероятно привлекателен мъж.
Трета глава
Дневник
9 април
Принц Ранд е по-красив и по-арогантен, отколкото очаквах. Представата му за брака е почти средновековна. И все пак вълнува ме възможността да служа на страната си по такъв интимен начин.
Никол спря да пише, погледът й замръзна върху думата интимен. Щеше да помогне да намерят жена, която да споделя леглото на принца. Обля я топла руменина, когато в главата й се оформи картина на принца, гол от кръста нагоре, облегнал се на възглавници в масивно си легло.
Вбесена от себе си, тя разтърси глава, за да прогони картината от съзнанието си. Какво като беше красив? Това не го правеше по-добър принц, а по отношение на дълга към родината — още много можеше да се желае от поведението му. Удовлетворена, че е постигнала пълен контрол върху своенравните си хормони, тя отново се наведе над клавишите.
Преди да успее да напише друга дума, на вратата се почука. Никол отиде да отвори и откри мрачен на вид мъж, който беше застанал пред нейния апартамент с тежка чанта в ръце. Никол го погледна изпитателно — нисък, плешивеещ и напрегнат, със сиво като костюма му лице.
Той я изгледа, присвил изучаващо очи. Никол имаше чувството, че не я одобрява.
— Едгар Бърбиндър, адвокат на принца, мадам. Ръководя правните дела на негово височество принц Ранд.
— Заповядайте, моля. — Тя го насочи към къта за сядане. Нейният апартамент беше по-удобен и от чакалнята на принц Ранд, с определено женствено излъчване. Красиви декоративни лампи, материи с мотиви на цветя и кресло с червена кадифена тапицерия до камината.
Господин Бърбиндър седна на едно от двете малки диванчета и внимателно постави чантата си с документи върху масичката за кафе.
— Трябва да се погрижим за някои важни детайли, преди нещата да са се задвижили.
Никол кимна докато се настаняваше срещу него.
— Разбирам. — Но не разбираше, все още не.
Той щракна ключалките на чантата и капакът отскочи. Измъкна отвътре купчина книжа и ги разпростря на масичката. Извади писалка от вътрешния джоб на сакото и я използва вместо показалка.