— Бих желала да се обадя в Ню Йорк. Половин час по-късно нейният лаптоп, включен към телефонната линия, бе започнал да поема една голяма част от базата данни от офиса на «Аристократи».
В десет часа следващата сутрин Никол отново се видя да прекарва времето си в чакане в преддверието на офиса на принца. Наблюдаваше как минутите отминават на големия стенен часовник.
10,10.
10,30.
Джералд й беше казал да изчака да я извика и тя правеше точно това.
— Това е абсурдно — оплака се тя на празната стая. Изправи се, прекоси стаята и застана пред затворената врата, която водеше към канцеларията на принца. Ако той беше там, кой знае с кого имаше среща? Чужд посланик, държавен глава, дори краля. И все пак… Почука предпазливо.
— Влезте — чу гласа на Ранд.
Никол се поколеба. Почти очакваше, че той всъщност няма да е там. Ами ако се подразнеше от нейното натрапничество?
Все пак бяха насрочили среща в десет часа, а тя беше прекарала цялата нощ в работа по задачата си.
Отвори вратата.
— А, ето ви. Закъснявате, госпожице Олдридж. Ранд се беше облегнал на бюрото, облечен бе в екип за поло — зелена риза с короната на Каледония, светлокафяви панталони за езда и лъснати ботуши до коленете. Свъсил замислено чело, той си играеше разсеяно с дълга пръчка за игра на поло. Явно бе планирал да прекара деня си в игра, докато персоналът му работи.
— Изчаквах навън да ме извикате, ваше височество.
Ранд вдигна вежди при хладния й тон, но не започна да се извинява.
— О, дали Джералд не ми каза, че сте тук? Може да го е направил. Следващия път се чувствайте свободна да ми почукате, за да разбера, че сте тук.
Тя не можа да се въздържи.
— Може би трябва да си сложите флагче.
Веждите му се стрелнаха нагоре и тя почувства как погледът му я претегля.
— Винаги съумявате да намерите точен отговор, нали? — отбеляза той сухо. — Такава практика, разбира се, би разстроила протокола, установен с векове дворцова традиция, и би поставила кралското семейство на равна нога с обслужващия персонал.
Той отново я изгледа внимателно, сякаш се опитваше да я прецени по-добре.
Никол стисна силно дебелата си папка. Съзнаваше, че е прекрачила границата с изтърваната забележка. Запита се дали не е отишла твърде далеч.
За нейна изненада той се усмихна.
— Ще трябва да си помисля. — Погледна часовника си. — Сега хайде да започваме, иначе Джералд ще ми одере кожата. Днес ме очаква много работа, щом приключим с това.
Обзалагам се, помисли си Никол, хвърляйки поглед на спортните му дрехи.
— Така. — Той се усмихна. — Какво сте ми приготвили?
Отново тази усмивка, изпълнена с чар. За свой ужас Никол откри, че раздразнението й се изпарява.
Той се настани на стола до бюрото. Никол седна срещу него и отвори папката на скута си. Вътре имаше дебела купчина листи — двеста и петдесет от най-качествените млади жени на планетата на възраст за брак.
— Направих всичко възможно да съставя списък, ваше височество, но…
Той се наведе рязко напред и вдигна ръка.
— Спрете за момент.
Никол трепна при властния му тон.
— Какво? — Какво беше направила? Той се намръщи, лицето му потъмня.
— Не произнасяйте повече тези думи. Освен пред други хора.
Никол преглътна. Да не беше луд?
— Какви думи?
Той вдигна ръце, отвратен.
— Ваше височество! Съвсем ми е писнало от това обръщение, но произнесено от вас — изобщо не мога да го възприема. — Той се облегна отново назад и се усмихна саркастично. — Може би защото се питам какво в действителност влагате в него.
Неговата искреност напълно я изненада.
— Аз… ъъъ… казвам го, защото така е прието, ваше — искам да кажа… — Ами как всъщност да ви наричам? — Обърка се тя. — Ранди?
О, Господи, наистина ли произнесох това? Той се втренчи в нея за момент, пронизвайки я с тъмните си очи, така че Никол едва си наложи да не се размърда нервно на стола. После той започна да се смее.
— Това е добре. Започвате да губите страха си от мен.
— Никога не съм се страхувала от вас.
Той махна с ръка — нещо, което Никол започна да възприема като негов характерен жест.
— Разбира се, че се страхувахте.
— Донякъде бях притеснена, може би — отстъпи тя, опитвайки се да свикне с идеята, че разговаря нормално с този човек. Реши, че чувството й харесва.
Той се засмя.
— Наричайте ме Ранд. И в случай, че се колебаете дали да го правите, считайте го за заповед.
Тя се усмихна предпазливо.