— Да, ваше — искам да кажа — да, Ранд.
— Отлично. Сега, каква е тази купчина пред вас? Изненада, надявам се?
— Може би. — Тя започна да прехвърля хартията. — Както виждате, тук има доста подходящи млади дами. Трябва да ви попитам… — Вдигна поглед от книжата и срещна сериозния му поглед. Думите замряха на устните й. Откри, че си мисли колко ли много жители на Каледония биха дали, мило и драго да имат нейния шанс да бъдат изслушвани толкова внимателно от бъдещия си владетел.
— Да? — подсказа той.
Потрябва й известно време, за да си припомни какво бе искала да го пита. Начинът, по който той продължаваше да я гледа, я накара да си помисли, че разсеяната е всъщност тя.
— Моята задача би била много по-лесна, ако ми съобщите още някои подробности за това каква жена търсите.
— Продължавайте.
— На първо време бихме могли да започнем с вас.
Той смръщи вежди.
— С мен?
— Да. — Тя разтвори бележника си. — Вашите интереси, вашите цели…
— Какво значение има това, за бога?
— Ако тази жена смята да живее с вас, би трябвало да споделяте някои общи интереси. Доверете ми се, това е разумно.
— И вие сте разбрали това от вашия богат опит с мъжете?
Тя не пропусна ироничната нотка в гласа му. Дали не я дразнеше в желанието си да узнае подробности от личния й живот, или просто му доставяше удоволствие да я ядосва? Не знаеше какво да мисли.
— Аз нямам… Тук не става дума за мен. Общите интереси имат смисъл. Освен това трябва да започнем отнякъде.
— Много добре. — Ранд се облегна назад и вдигна обутите си в ботуши крака на бюрото, после си пое дъх. — Смятам през следващите няколко години да стабилизирам икономиката, да разширя икономическата ни база. Прекалено сме зависими от винената индустрия. Особено се интересувам от високотехнологичните производства, както може би сте се досетили от моята реакция при вида на портативния ви компютър. Между другото, трябва да ми намерите един. Не мога да се доверя на Джералд, че ще разбере какво да купи.
— За вашите цели — подкани го тя в желанието си да го накара да не се отклонява.
— Да. Искам да подобря здравето на нацията. В това отношение невинаги получаваме високи оценки, защото сме нация на винари и, за съжаление, имаме по-високо от средното равнище на алкохолизъм. Гражданството няма добра здравна култура. Това е… неприемливо.
Никол не можа да не си помисли за своите родители и за безотговорния пияница, който ги бе убил — и бе избягал след катастрофата. За повечето калдонийци той не беше престъпник. Просто си беше пийнал малко повече от семейното питие, което — по време на пролетната дегустация на съдържанието на бъчвите, можеше само да се очаква.
Тя се улови, че разглежда Ранд, изучавайки замисленото изражение на поразителното му лице. Изпълни я чувство на топлота. За пръв път един лидер на страната признава действителното положение. Познава проблемите. Това бе половината битка. След това можеха да потърсят разрешение…
Сякаш почувствал се неудобно под внимателния й поглед, Ранд прокара ръка през косата си и погледна встрани. Изтегли едно чекмедже и извади пура. Грабна златна запалка от бюрото, запали пурата и вдъхна дълбоко дима.
Никол зяпна, объркана от непоследователното му поведение. И това беше човекът, който ще поведе атаката за подобряване здравето на нацията? Обзе я раздразнение. Явно беше рано да си прави заключения. Беше забравила, че принц Ранд обича хубавите пури. А също така и хубавите напитки. Редом със стотици други удоволствия. Едва ли най-подходящият човек за даване на положителен пример.
Тя си наложи да върне вниманието към списъка си от въпроси.
— Какво ще кажете за другите си интереси? Спомням си, че обичахте ездата и спорта. Бяхте капитан в Кралската флота и още обичате ветроходството. Имате дом в провинцията, в който често се оттегляте, но ви харесва и градският живот. Колекционирате антики, особено от гръцко микенския период. Обичате и животните и като следствие една от любимите ви благотворителни фондации е Хуманно отношение към животните. Учили сте право в университета и следите сесиите в Камарата на лордовете. — Вдигна поглед. — Още нещо?
Изражението му бе непроницаемо.
— Добре сте ме проучили, госпожице Олдридж.
Тя се поколеба, несигурна дали бе спечелила някакви точки след изброяването на толкова много факти за него. Беше време да минат на следващата тема, колкото и да бе трудна.
— Има една друга област, която би трябвало да обсъдим.
Той махна с пурата и димът закръжи към тавана в тясна сива спирала.