— Продължавайте.
— Разбирате, предполагам, че понякога браковете в кралските семейства се провалят поради липса на общи интереси.
— Вече обсъждахме това — махна пак с ръка той, като се намръщи нетърпеливо.
— Така е. Обаче съществува още един фактор, който, смятам, има отношение към ситуацията в момента.
Той се усмихна саркастично.
— Само един?
— Говоря за един по-личен въпрос — за мъжа обикновено — уточни тя, като ровеше из книжата, изпитваща желанието да бъде, където и да е на друго място на планетата, освен точно тук и точно сега. — Една предшестваща… ситуация.
Той бавно вдигна вежди. Свали краката си от масата и се подпря с лакти на бюрото, впил очите си в нейните.
— Имаме време, госпожице Олдридж. — Можете да започнете да говорите по същество, когато пожелаете. — Той плъзна един пепелник пред себе си и изтърси пурата в него.
Сърцето на Никол започна да бие двойно по-бързо. Не би ли могъл да й помогне, съвсем малко? Пое си дълбоко дъх.
— Може би има някакво, съществуващо и в момента, обстоятелство, някаква… лична връзка, която би трябвало да се вземе предвид?
— Госпожице Олдридж — провлече той, усмихвайки се леко, — да не би да става дума за това дали имам любовница?
— Да! — извика тя, изгубила търпение.
Той се облегна назад и започна тихо да се смее, но смехът му скоро набра сила и изпълни стаята. На Никол й се искаше да потъне в земята. Седеше с каменно лице и го изчака достатъчно дълго да преодолее пристъпа си на веселие и да отговори на въпроса. Който в никакъв случай не беше неуместен и положително заслужаваше по-сериозно отношение. Той се задави и спря да се смее.
— Не става ли въпрос по-скоро за любов?
Любов? Не беше споменавал тази дума досега при всичките им досегашни разговори за бъдещата, съпруга. Вероятно съществуваше някаква надежда за въпросната жена.
— Не съм сигурна, че разбирам контекста…
— Не обичам друга жена. Не съм влюбен, никога не съм обичал и е прекалено късно да се очаква, че някога ще се влюбя. Следователно — дали имам, или нямам любовница, е без значение.
Никол стисна силно бележника си в опит да обуздае внезапната си негативна реакция. Тя, с нейния модерен начин на мислене, никога не би се задоволила с нещо по-малко от любов и пълна всеотдайност от страна на своя съпруг, но много жени биха били напълно удовлетворени от един брак по сметка с Ранд — и от съпровождащия го дворцов блясък.
Беше й ясно, че трябва да мине на друга тема.
— Много добре. А какво ще кажете за външността на бъдещата си съпруга? Какви са предпочитанията ви в тази област?
Той дръпна от пурата.
— Искате да кажете, дали би трябвало да е хубава?
— Ами да. Само привлекателните жени ли да обсъждаме? Може би имате изисквания по отношение на типа — блондинка, червенокоса, брюнетка…
Той сви рамене.
— Това няма значение за мен. Не ме интересува как изглежда, стига да изпълнява добре задълженията си. Е, трябва да има представителен вид, разбира се. Без очевидни недостатъци. Трябва да мисля за родословието си, знаете.
— Разбира се — откликна Никол иронично.
Имаше чувството, че външността на бъдещата му жена го вълнува повече, отколкото показваше. — Без претенции за цвета на косата, значи — додаде тя, като си записваше в бележника.
Ранд се почеса по челото, лицето му придоби съсредоточен вид.
— Всъщност предпочитам контраста пред бледа външност. Клоня към брюнетките, въпреки че това не е твърдо изискване, и в никакъв случай не бива да е повод за изключване на определени жени.
— Много добре. — Никол едва не докосна собствената си кафява коса, отново прибрана отзад.
Той пак я изучаваше с поглед и тя се запита какво вижда. Не че имаше някакво значение. Разговорът придоби още по-объркващ характер.
— Що се отнася до фигурата й — започна бавно Ранд, — щом ще си говорим директно за нещата. — Очите му определено блеснаха, докато обхождаха собственото й тяло. — Тук също нямам стриктни изисквания. Но бих желал хубава фигура, както всеки мъж. Закръглена, където трябва, но нищо прекалено. Например вие, госпожице Олдридж, не сте нито мършава, нито пълна. Не бих желал да е като пръчка, за предпочитане и да не е дебела, защото това говори за осъдителна липса на самоконтрол. — И отново дръпна от пурата.
Никол се изкашля в шепата си, доволна от предоставената й възможност да му върне със същата монета.
— Извинете ме, Ранд, но същото може да се каже за навика ви да пушите.
Веждите му се стрелнаха нагоре. Погледна към пурата си, после срещна погледа й.