— Моето пушене ви безпокои?
Тя вирна брадичката си. Ако смятаха да работят заедно…
— Да.
Той обмисли думите й за момент.
— Директна сте, нали? — промърмори кисело той.
— Не виждам защо да не бъда, господине. Искам да кажа… — Ранд.
— Много добре. Мога да бъда разумен. — Той смачка пурата в пепелника. — Пуша само при повод, госпожице Олдридж. Не съм страстен пушач, разбирате. Но няма да си го позволявам, докато сте тук.
Не бил страстен пушач. Запита се дали наистина е така.
— Благодаря ви, Ранд. И, между другото, моля наричайте ме Никол, щом ще си говорим на малко име.
— Никол. Прекрасно име. Бях го забравил. — Чувствените му устни се разтвориха в усмивка, която заплашваше да унищожи нейната концентрация.
Никол си наложи да се съсредоточи върху книжата в скута си. Запита се дали той не флиртува с нея, а може би това бе начинът му да печели жените — с омайване до припадък. Вероятно упражняваше своя чар върху жените още от началното училище.
Тя се наведе и сложи дебелата папка на бюрото. Отново я лъхна едва уловимият, изискан аромат на одеколона му. В папката на отделни листа бяха сумирани данните за кандидатките — произход, особености, а някъде и техни дигитални изображения.
— Това е само за начало, но тук има кратки профили на всички подходящи жени, отговарящи на вашите изисквания. Поне на пръв поглед. Щом веднъж стесним, избора, мога да направя по-задълбочени профили.
Той се облегна назад, придърпа папката към себе си и я отвори.
— Отлично. Не ви е нужно много време, а?
Никол засия от комплимента. Почувства, че й се иска да се прозее и стегна лицевите си мускули, за да не го направи.
— Помолихте за списък…
Успя да забележи закачливия блясък в очите му.
— Не очаквах, че ще прекарате цялата нощ да го съставяте. Не сме толкова зле с времето.
— Не сме ли? Мислех, че крал Едбърт държи да се сгодите до края на годината.
Той поклати печално глава.
— Господи, по-лоша сте и от него! Той казва, че всяка минута е от значение. Човек би си помислил, че имам биологически часовник като вас, жените. А майка ми си има свои методи на натиск. Опитва се да ми натрапва жени, когато съм най-беззащитен. Точно това ще ми помогнете да избегна — натиска. Чувството, че съм изложен на някакъв оглед пред тези… тези жени. Този път смятам аз да контролирам нещата, аз да съм този, който извършва лова.
Той въздъхна, съсредоточавайки се върху папката! Отвори я и извади първия лист.
— Е, какво имаме тук?
Докато той гледаше листа, Никол започна да си записва това, което бе казал. Истински удар, да улови такива лични емоции от най-желания ерген в света. Сега на никого не можеше да разкаже за това, но щеше да го впише в дневника си.
— Лейди Изабел Йънг от Нортъмбрия — промърмори Ранд. — Не, не мисля. — Метна листа и той се понесе бавно към пода. — Много трудно може да се издържи за повече от десет минути.
— Мога ли да запитам защо? — Никол се пресегна и сграбчи листа.
Ранд сви рамене.
— Разбира се. Тя дрънка безспирно, абсолютно за нищо. Крайно досаден навик. Какъвто вие за щастие не притежавате.
Никол постави листа на бюрото с текста надолу, с намерението да оформи купчинка с отхвърлените.
След един поглед към следващата кандидатка Ранд хвърли й този лист встрани.
— Срещнах я на един благотворителен бал преди две години. Невероятно тъпа.
Същата съдба сполетя и следващата кандидатка.
— Твърде лесно дарява благоразположението си. И въпреки че не е без чар, това я прави напълно неприемлива.
Никол не можа да не се запита дали самият Ранд не е бил даряван с нейното благоразположение. Гледаше как листите хвърчат и преустанови опитите си да ги улавя, преди да са достигнали пода. Изглеждаше сякаш ги бе връхлетяла снежна буря, докато Ранд преглеждаше и отхвърляше почти всяка внимателно подготвяна кандидатура. Цялата тази работа…
Тогава й мина през ума, че би трябвало да последва инструкциите му, вместо да се опитва да го впечатли. Той беше помолил за списък, не за досиета на всички жени. Което би й отнело много малко време. И би могла да се наспи прилично. Опита се да скрие още една прозявка зад ръката си.
Когато Ранд стигна до края, бяха останали само трийсетина кандидатки. Той затвори папката и й я подаде.
— Сега вече можем да започнем.
Никол се залови да прелиства кандидатурите на принцесите. Повечето бяха от европейски страни. Три бяха от Каледония, а две — от близкоизточни страни, нейните изненади. Явно това бяха жени, които той не познаваше достатъчно, за да ги отхвърли направо.