— Ще ви дам по-подробни данни за всяка от тези жени, върху които може да помислите през свободното си време — рече тя. — Може ли да предложа следващата логична стъпка?
Той й махна с ръка да продължи.
— Би трябвало да започнем да каним кандидатките на различни светски прояви, по една всеки път, така че да можете да прекарате известно време с всяка от тях. Мога да поработя с Джералд, за да организираме всичко.
Той се намръщи замислено за момент, после кимна.
— Много добре. Изгответе ми някаква схема, която бих могъл да използвам след срещите си с тях.
— Схема!
— Да, нали знаете, нещо като оценъчен формуляр. За да мога да си спомня с какво ме е впечатлила всяка от тях. Ако останат в класацията, бих могъл да си правя справки оттам.
Никол прехапа устни, опитвайки се да скрие колко бе отвратена. Жените не бяха коне, за бога.
— Значи възнамерявате да им поставяте оценки!
Той повдигна гъстите си вежди.
— Да им поставям оценки? Казано от вас, звучи толкова… студено. Просто имам нужда от нещо черно-бяло, което да подпомага паметта ми.
Никол продължи да го гледа скептично. Той се изправи подчертано бавно. Заобиколи бюрото и застана до нея. Никол вдигна поглед към високата му фигура, почувствала се изведнъж в неизгодно положение.
— Може да ви се струва безчувствено, госпожице Олдридж… Никол — поде той с лека хладина в гласа. — Но не забравяйте: романтиката няма нищо общо с избора ми на съпруга. Предлагате да се срещна и да прекарам известно време с около трийсет жени.
— Освен ако не пресеем някои предварително — изрече Никол със също такъв студен тон.
Освен ако не се увлечеш по някоя от тях и не приключиш с търсенето. Така, както би трябвало да се правят всички бракове.
Той се обърна, взе стика за поло и започна да удря по въображаема топка на килима.
— Естествено, може да забравя за някоя от добрите страни на всяка кандидатка — подхвърли той през рамо. — Този формуляр ще ме подсеща. — Вдигна глава и улови погледа й. — Дори ще ви позволя да ми помагате да го попълвам след срещите.
Никол въздъхна. В края на краищата той беше босът. Тези формуляри щяха поне да помогнат на нея да се справя със задачата си, след като тя самата вероятно нямаше да се среща с жените.
— Много добре, веднага ще приготвя една схема. Може би ще можете да ми помогнете за оценъчната скала, която възнамерявате да използвате? — попита тя, неспособна да скрие раздразнението си.
— Скала?
Тя не искаше повече да стои седнала, докато той се разхождаше из стаята. Изправи се и отиде до него.
— За качествата, които би трябвало да се вземат предвид. Например — външен вид. Казвате, че той има по-малко значение от характера. Да му дадем например, пет. А на характера — седем.
Въпреки нейния ироничен тон той почука с пръст по брадичката си, като че ли сериозно обмислящ необикновеното й предложение.
— Да, много добра идея. Много добра. Подгответе я и ще ви кажа дали става.
— Ще направя всичко възможно — кимна тя, като не можа да се въздържи да не добави: — Може би чрез няколко математически изчисления ще можем да определим коя да ви стане съпруга. Това би улеснило нещата, нали?
Без да каже и дума, Ранд замръзна, после се обърна с гръб към нея и замахна отново със стика. Никол стоеше на неудобно близко разстояние. Знаеше, че го разгневила. Запита се дали трябва си тръгне сама, и да изчака да я освободят. Без съмнение беше прекрачила границата — а Ранд беше прекалено егоцентричен, да се занимава с хора с по-различно от неговото мнение.
И все пак нещо в стойката му я разтревожи, усещаше се някакво напрежение, което не беше виждала досега. Започна да съжалява за забележките си.
— Ранд…
— Можете да си вървите, Никол — изрече той рязко, без да вдига поглед.
— Благодаря — промърмори тя.
Почувствала се неловко, без да може да каже точно защо, Никол взе папката и бележника си и се измъкна навън.
Веднага щом Никол си тръгна, Ранд хвърли стик встрани и се втренчи в затворената врата. Стомахът му вече бе започнал да реагира на стреса с обичайното мъчително парене.
Тази жена определено бе допринесла за това със зле прикритото си презрение. Той си припомни точно какво беше написала — думи, които бе видял на екрана на компютъра й, преди да я открие в банята. Беше нарекла възгледите му за брака средновековни.
Средновековни! По дяволите…
Ранд отиде до бюрото и започна да прехвърля в ръце кристална тежест с герба на Каледония отгоре. Без съмнение тя смяташе, че сватосването е нещо, останало от средните векове. Ако знаеше само колко е трудно се намери точно жената, която трябва, когато времето си тече, а отговорността за страната тежи на раменете му.