— Когато той предложи да наемем консултант, който да му помогне да намери своята принцеса — продължи Филип, — аз веднага си помислих за теб. Това е една отлична възможност да се завърнеш вкъщи, скъпа. След като му споменах за теб, беше решено, че ще бъдеш интервюирана за поста.
Никол повдигна вежди.
— О, и аз нямам думата по случая? — Кралското семейство беше известно със своите декрети.
Чичо Филип наклони глава и се втренчи в нея.
— Скъпа, това е за доброто на Каледония.
Тя едва не чу величествените звуци на калдонския национален химн в далечината. Чичо Филип продължи:
— Членове на кралски семейства от други страни са били подлагани на скандали, както навярно знаеш. Всички тези разводи и любовни истории. — Той махна с ръка, отвратен. — Мизерна работа, наистина мизерна. Не е като едно време, когато хората уважаваха трона.
Никол предпочете да не коментира това обобщение.
— Принц Рандал е решил да не прави подобна грешка, въпреки че крал Едбърт го притиска да се ожени колкото може по-скоро. Като действаме разумно и предвидливо, бихме могли да се спрем на подходяща жена, сигурен съм в това. А ти си идеалното момиче за тази работа.
Тя поклати глава. Всичко това бе така внезапно. Как смятаха те, че ще намери съпруга на принца?
— Но как…
— Ще измислиш как, скъпа. Нямам никакво съмнение в това.
Той се надигна, явно доволен, че разговорът приключва. Протегна ръка.
Никол не можеше да отрече, че изпитва известна възбуда при мисълта за тази възможност. Да виждаш нещата в едно кралско семейство отвътре, да си там, вместо само да ги интервюираш… Може би някой ден дори ще получи разрешение да напише книга за това свое преживяване.
Но да бъде наета тъкмо от Палавия принц… Беше толкова негативно настроена към тази идея. Тя поклати глава, съжалявайки, че трябва да разочарова чичо Филип.
— Аз… аз не мога, чичо.
— Какво? — Филип отдръпна ръката си и отново седна на стола до бюрото. — Как можеш да отказваш, Никол, след като твоята страна се нуждае така отчаяно от теб? Винаги си била толкова добро момиче, толкова умна и обещаваща…
— Той не е от типа хора, с които искам да си имам работа — изпусна се тя.
Не беше изненадващо, че чичо Филип изглеждаше ужасен от това нелоялно изявление.
— Как можеш да говориш така за своя принц? Независимо какъв човек е, той е твоят принц, Никол. Един ден ще стане твой крал. — Той размаха ръка някъде по посока на Манхатън. — Не си изцяло обсебена от тази… тази безумна американска култура, нали? Моля ти се, кажи ми, че не е така. Нали все още се смяташ за гражданка на Каледония?
— Разбира се, чичо. Но принц Ранд — той е толкова, толкова… — Тя се запъна със съзнанието, че ако започне да се доизяснява, съвсем ще изгуби благоразположението на чичо Филип, който беше потомствен член на Камарата на лордовете и горещ привърженик на всичко от Каледония.
Филип я гледаше очаквателно да довърши изречението си. Трябваше да каже нещо. Пое си шумно дъх и продължи бавно.
— Всеизвестно е какъв е принц Ранд, чичо — лекомислен, повърхностен, неговата красота само му вреди. Доколкото знам, не е направил нищо за страната си, освен да се наслаждава на своето богатство и привилегии. Не мисля, че изобщо има някакво отношение към обикновените хора.
Чичо Филип я загледа изпитателно.
Повечето хора в Каледония смятат, че принцът се държи както трябва и пази традициите на нашата страна.
— Традиции? — Никол едва не се изсмя на глас. Каледония беше затънала в традиции, повечето от които бяха напълно безполезни. Ако принцът се интересуваше единствено от това, заслужаваше още по-малко нейното уважение. — Кралското семейство толкова се е отдалечило от хората, че няма представа какво иска, или от какво се нуждае страната. Не намирам това за много впечатляващо.
Въпреки неуважителните й думи, чичо Филип се усмихна иронично.
— Предлагам ти възможност да въздействаш на човек с високо положение — човек, на когото трябва да се посочат грешките, както, изглежда, смяташ. А ти искаш да отклониш предложението ми. — Той поклати печално глава. — В момента не ми приличаш на онова войнствено момиче, което нахока камерхера за това, че дамската тоалетна се намира в сутерена под Камарата на лордовете. Спомняш ли си, Никол? Тогава това много ме притесни, но разбрах защо беше разстроена. Изглежда винаги вземаш присърце интересите на другите. Затова очаквах, че някой ден би служила на страната си.
Вместо да дезертираш. Неизречените думи увиснаха между тях.