Той внезапно се стресна, дал си сметка, че се усмихва като идиот. Веднага се намръщи. Къде остана неговата концентрация? Трябваше да се справи с този доклад, преди да започне играта на поло. Насили се да отхвърли мислите за Никол Олдридж и да се съсредоточи върху документа пред себе си.
Четвърта глава
— Започнете с тези, в този порядък.
Принц Ранд подаде на Никол пет от досиетата, които тя бе подготвила. Беше седнал срещу нея на масата за закуска на терасата на двореца. Свеж и красив, облечен в светло спортно сако и черни панталони. Ако не знаеше, би могла да забрави, че това е принцът, изглеждаше толкова спокоен и освободен.
Искаше й се да не изпитва такова удоволствие при вида му. Не беше от тези, които припадаха заради мъже, независимо от красивите лица или атлетичните фигури. Реакцията й я караше да се чувства ужасяващо непрофесионална.
Цяла седмица измина докато се срещне с Ранд. Беше заета със съставянето на подробни досиета на кандидатките принцеси, като ги комплектуваше с лъскави фотографии, изпратени с експресна поща от канцеларията на «Аристократи».
След приключването на задачата беше потърсила възможност да представи работата си на принц Ранд. Беше се наложило да изчака да мине и краят на седмицата, тъй като той беше напуснал града по лични дела, според Джералд.
Никол, естествено, множеше да си представи какво означава това. Да управлява яхта в Средиземно море, може би, или да посети имението си в провинцията. И, несъмнено, да се забавлява с някоя от своите любовници, която и да бе за този месец. Поведение, типично за Палавия принц.
Закуската днес бе единственото време, което Ранд бе успял да й отдели.
Мястото за работа би могло да изглежда и по-зле. Докато разглеждаше градината и просторната морава, тя се възхити на фонтана и изобилието от цветя около него. Тук, в Южна Европа, пролетта бе вече дошла. По поляната, разперили опашки, се перчеха пауни.
Никол отмести поглед от ярките лазурно зелени пера и прегледа подбраните от Ранд пет досиета. Един бърз поглед потвърди подозренията й — Ранд имаше предпочитания към хубавите лица, въпреки твърденията си. Може би не трябваше да си прави труда да съставя досиета, когато снимките щяха да бъдат достатъчни, помисли си тя, неспособна да потисне раздразнението и разочарованието си.
Всичките пет жени, които бе подбрал, биха могли да се сметнат за привлекателни, дори изумителни. Платинената блондинка най-отгоре поразително приличаше на Грейс Кели.
— Лейди Колет Дюпри от Франция? — попита Никол, без да успее да прикрие колебанието в тона си.
Ранд отпи глътка от кафето си.
— Това представлява ли проблем?
— Бихте ли могли да ми кажете какво ви накара да се спрете първо на нея?
Той сви рамене.
— Много просто. В профила й се казва, че обича домашни любимци. Аз също. — Той посочи ловджийското си куче, заспало на стъпалата на терасата. — Една обща основа, от която да започнем. Ти беше тази, която каза, че общите интереси са важни.
— Ммм. — Никол остави листите встрани и намести отново очилата на носа си.
Ранд тракна чашата си на масата, привличайки вниманието й.
— Какъв е този звук, който току-що издаде? — Попита той, като се намръщи. — Имаш нещо наум.
— Нищо. Аз… Нищо…
Неговата проницателност я порази. Подозираше, че няма да може да скрива много неща от този човек. Стисна чашата си, решила да остане спокойна, за да не усети той нейното вълнение. Не би могла да понесе притеснението, ако новият й шеф откриеше как се бе поддала на силния му мъжки чар.
— Глупости — прекъсна я той с тон, настояващ за отговор. — Какво има? Избрах ги въз основа на профилите, които ти ми предостави, Никол, така че ако нещо те смущава, трябва да ми кажеш.
— Срещал ли си се с лейди Колет? — изрече тя бавно.
— Не. Обаче нейният профил е толкова пълен, че сякаш вече я познавам. — Комплиментът му бе придружен от благосклонна усмивка. — Всъщност търсенето може да приключи още утре, ако нещата потръгнат.
Думите му изумиха Никол.
— Утре?
Толкова скоро щеше да се върне към обичайния си живот в Ню Йорк?
Загриза я нещо като недоволство. Ако всичко, което бе направила за Каледония, бе това, дали щеше да почувства, че е изпълнила задачата си? Дали с това щеше да е извършила нещо наистина градивно за страната си? Лейди Колет не я беше впечатлила като човек, който би проявил някакъв интерес към замисляните от принца реформи — независимо от това, че двамата с Ранд биха изглеждали страхотна двойка. Но не тя трябваше да вземе окончателното решение.