— Кралицата покани лейди Колет на вечерен прием — обясни Ранд, докато си играеше с лъжичката за кафе. — Мисля, че е приела. Това е идеална възможност да се опитаме да я убедим да остане за една вечеря насаме. Знам, че майка ми би приветствала това предложение, въпреки че така й отнемам една гостенка.
Никол примигна, изумена. За човек, който се бе колебал толкова дълго по отношение на брака, неговата решителност да задвижи бързо нещата бе наистина забележителна.
— Впечатлена съм. Бързо действаш.
Блестящият му поглед срещна нейния.
— Такъв съм, когато условията го налагат. Случаят сега е точно такъв.
Никол прехвърли вниманието си отново върху прекрасното лице на лейди Колет. Сърцето й се сви. Установи, че е невъзможно да остане безстрастна и делова.
Откакто се върна в Каледония, беше започнала да открива един по-различен принц от описвания в пресата плейбой Ранди. Истинският принц. Човек с усет за истинските стойности, въпреки приписваните му хедонистични наклонности.
Той, разбира се, бе изглеждал загрижен за Каледония, с тези приказки за икономически планове и здравето на нацията. Но сега, по отношение на нейния проект, беше приел една наистина плитка стратегия.
Несъмнено бе омаян от това изражение на богиня. Явно не знаеше нищо за лейди Колет като личност, а Никол само бе загатнала нещо — съвсем дипломатично — в досието й. Беше използвала думи като енергична, темпераментна, нежна. А лейди Колет по свой начин наистина бе такава.
Хората виждат другите различно, разсъждаваше Никол. Не беше нейна работа да обрисува в отрицателна светлина една жена, с която Ранд тепърва щеше да се срещне. Доколкото разбираше от тези неща, между тях можеше да припламне искра и Ранд да открие другото си аз, въпреки твърденията му, че любовта не играе никаква роля в избора му на съпруга.
— Защо не споделиш опасенията си с мен, Никол? — произнесе той тихо и настойчиво, като я гледаше изпитателно.
Никол погледна полуизядения си омлет. Чувстваше стомаха си свит на топка и знаеше, че няма да може да поеме нито една хапка повече. Бутна чинията встрани и се насили да го погледне в лицето, вдигнала брадичка, възвърнала деловото си държане.
— Моите опасения са без значение. Приятно прекарване, надявам се компанията й да ти хареса. А това… — Тя извади една бланка от папката си на масата. — Не забравяй да я попълниш след това. Ще започна да съгласувам с Джералд светски прояви, на които ще можеш да се срещнеш и с останалите дами.
Ранд кимна:
— Отлично. — Облегна се назад и протегна дълги те си крака. — Струва ми се, че всичко това започва да става доста забавно. Не си ли съгласна, Никол?
Забавно? Никол би могла да го опише и с по-други думи. Да изпрати Ранд да се забавлява с други жени бе нейно задължение, напомни си тя строго. Нямаше смисъл да се терзае само защото той имаше лош вкус по отношение на жените — нищо, че ставаше дума за поразително красиви жени.
— Щастлива съм, че мога да ти бъда полезна в това отношение — изрече бавно тя, като внимаваше гласът й да остане спокоен. — Възможността да служа на страната си ми доставя удоволствие.
Ранд я погледна някак особено и тя почувства, че е озадачен от официалния й тон. Задържа погледа си върху един паун, който се надуваше на двайсет фута от тях.
Ранд заудря по вратата на Никол. Звукът отекна по облицования с мрамор коридор. Не го беше грижа, че може да събуди половината дворец. Щеше да си изясни нещата с нея — сега, веднага. Флагчето беше свалено, за да му покаже, че не може да разполага с времето й. Вероятно защото беше близо един часа през нощта. Но той не бе в състояние да изчака дневната светлина, за да привика Никол и да й поиска сметка за провалената вечер.
Минаха няколко секунди, но не чу никакъв звук иззад дебелата дървена врата. Несвикнал да чака, той отново вдигна юмрук към вратата. Тогава тя я открехна, съвсем леко. Вдигна сънените си кафяви очи към него.
Ранд натисна с длан вратата и я разтвори докрай. Никол се запрепъва назад. Той видя как очите й се разширяват зад очилата при вида му — разкопчано сако, разхлабена вратовръзка, разчорлена коса. Добре. Щеше да я остави да види опустошенията, които бе предизвикала в живота му тази вечер.
Запъти се към средата на стаята и Никол затвори бързо вратата след него. Той впери поглед в гърба й и се сепна като видя, че е с нощница — светлосиня, дълга до земята — и роба. Имаше изненадващо стройна фигура — като на модел, грациозна и с дребна кост. Но не слаба. Погледът му се плъзна от гърба към красиво закръглените й бедра. В никакъв случай не слаба.