Внезапно и неочаквано у него пламна желание, което го раздразни още повече. От него съвсем не се очакваше да желае тази жена, за бога! Беше си представял как съблазнява лейди Колет. Лейди Колет. Той потръпна. Това определено беше изцяло грешка на Никол.
Никол се обърна с лице към него и се загърна в робата, като че ли прочела непозволените му мисли. Заля го чувство за вина, която подкладе още по-силно неговата ярост.
— Ъъъ… бях махнала флагчето, ако не си забелязал. — Нейната забележка го накара да се намръщи. — Е, как мина вечерята тази вечер? — попита тя спокойно, като че ли опитваща се да отклони бурята, която знаеше, че ще избухне всеки момент. — Как ти се стори лейди Колет?
Ранд не искаше дори да чуе това име. Обзе го силно желание да хване нежните рамене на Никол и да я разтърси. Силно.
При мисълта за такъв страстен изблик кръвта му пламна. Внезапно почувства как гърлото му пресъхва. Питие. Имаше нужда да се разсее с едно питие. Огледа се наоколо и забеляза едно барче зад бюрото, но не видя никакви бутилки по рафтовете.
— Нямаш ли нищо за пиене? Копнея за глътка уиски. — Той се тръшна на най-близкото диванче. Протегна краката си и облегна глава на възглавничките.
За негова изненада напрежението започна да го пуска — за пръв път, откакто бе започнала тази катастрофална вечеря преди четири часа. Не можеше да разбере защо. Нямаше логика. Беше дошъл тук обзет от силното желание да й се скара. Само че тя не беше облечена.
Никол бавно се отпусна на вишневочервеното кресло до камината.
— Не, забравих да помоля да заредят барчето. Съжалявам.
Той се взря в лицето й, озарено от светлината огъня. Беше освободила косата си и гъстите къдрици се спускаха меко по гърба й. Една загадка бе разрешена. Веднага нейното място зае друга — Ранд си представи как прокарва пръсти през косата й в желанието си да открие дали е толкова мека и лъскава, колкото изглежда.
Да бъде проклет, ако можеше да откъсне очите от нея. Нямаше и достатъчно енергия да го направи. Лицето й изглеждаше различно със спусната коса. Не по-хубаво, тя всякак изглеждаше привлекателна. Но косата смекчаваше чертите на лицето й, придаваше й невинен вид, който те караше да забравиш, че й се сърдиш.
Яростно, той си напомни, че тя може и да изглежда невинна, но положително не беше. Не и този път. Погледът му падна върху хълмчетата на гърдите й под сатенения пеньоар, стана му горещо. Защо, по дяволите, нямаше уиски? Къде, по дяволите, беше умът му?
— Къде са дрехите ти? — произнесе той третия въпрос на висок глас и с груб тон, без да го е грижа как биха могли да прозвучат думите му. — Не си облечена както трябва.
— Аз… аз се бях приготвила за лягане — започна тя да обяснява. — Тъкмо щях да си лягам да спя. Какво…
Интимните подробности около приготовленията й за сън бяха последното нещо, което му се искаше да чуе. Той се наведе и дръпна раздърпания маншет на крачола си.
— Виж какво направи тази кучка!
Никол се втренчи в него стресната.
— Лейди Колет?
— Нейното кученце! — обясни той. — Едното от трите. Тази малка гадина сгриза панталона ми. Целият съм в кучешки косми. — Той потупа ръкавите си и във въздуха захвърчаха фини бели косми.
— Довела е кучетата си? — изуми се Никол. В тона й, напълно в реда на нещата, пролича шок. — Знам колко много ги обича, но да ги доведе на среща с…
— Каза ми, че обича животните и особено домашните си любимци! — поясни Ранд, отново започнал да кипва. — Не ме разбирай погрешно — нямам нищо против домашните любимци. Но да газят по мен по време на вечеря. Да лаят в лицето ми! Да ме хапят! Противни малки гадини. А начинът, по който ги глезеше — тя дори ги остави да ядат от чинията й. — Засмя се беззвучно. — Това би предизвикало цяла сензация по време на държавна вечеря.
— Значи не е минало добре — констатира Никол.
По някаква причина тя някак се успокои, вместо да бъде обхваната от чувство на вина.
А той откри, че му е дяволски трудно да продължава да й се сърди. Нужно ли беше да изглежда толкова хубава, както си седеше там, с това изумено изражение на лицето? Той отказваше да престане да се гневи сам, защото тя изглеждаше толкова сладка, че можеше да я изяде.
Тя покри устата си с ръка, очите й блестяха на светлината на огъня от камината. Не. Това не беше изумление — това беше смях.
— Значи намираш ситуацията за смешна, така ли?
— Е, трябва да признаеш, че е малко… смешно? — Тя прехапа устни, явно опитваща се да сдържи смеха си — Косата ти. Стърчи право нагоре.
Това преля чашата. Ранд отново се ядоса. Пъхна ръка в косата си в опит да я приглади. Не му харесваше да изглежда глупак, най-вече пред тази жена. Така или иначе, тя не хранеше никакви илюзии относно него.