Той скочи и я посочи обвинително с пръст.
— Ти предизвика това, Никол. Каза, че била нежна. Това бяха точните ти думи.
Тя вдигна ръце.
— Тя обича домашните си любимци.
Той застана пред нея. Загледа я сърдито, сложил ръце на кръста.
— Къде е досието й?
Явно Никол знаеше, че е по-добре да не спори един разгневен принц. Изправи се и отиде до бюрото. Намествайки тези абсурдни очила на носа си, тя огледа бюрото и откри папката с данните за лейди Колет.
— Ето.
Ранд я грабна от ръката й. Преди да се занимае досието, я погледна отново смръщено. Имаше намерение да я сплаши. Вместо това видя пред себе си очарователното лице на Никол, която се опитваше да не се засмее. Веселите искрици в очите й разкриваха една нова — освободена и достъпна, нейна страна, която той не беше виждал досега. И от която искаше да види още.
Подразнен от реакцията си, той прехвърли листите в папката и откри въпросния пасаж. Заби пръста си в него.
— Точно тук. Написала си Лейди Колет е известна със своята възторжена природа, чар, и… — Той се спря, думите пред него сякаш го удариха. Гневът му не можа да издържи на напрежението. Стопи се като топка сняг, хвърлена в огъня. — Той въздъхна и продължи да чете по-бавно — и грижовно отношение към домашните си любимци. Явно съм пропуснал тази част.
Очевидно не беше прочел много внимателно доклада на Никол. Беше избрал жената заради прекрасното й лице. Беше си я представял като втора Грейс Кели, вероятно бе видял в красотата й знак, че е намерил своята принцеса, също като принц Рение от Монако.
Просто бе искал да приключи по-бързо с проклетата история. Беше си направил погрешни заключения. Това не извиняваше Никол. Тръшна папката на бюрото.
— Плащам ти, за да правиш реални оценки на тези жени. Ти знаеше какво представлява тя.
Като търкаше ръце през атлазената материя, тя погледна встрани — по лицето й най-сетне пробягна сянка на вина.
— Ами… — започна тя.
— Не знаеше ли? — размаха той пред лицето й папката, станала причина за неприятната случка.
Тя стрелна поглед към него.
— Да! Знаех, че е ексцентрична с тия нейни животни. И… егоцентрична, безразлична към чувствата на другите. Но не исках да повлиявам на оценката ти с моите разсъждения. В края на краищата ти си мъж. Мъжете често намират за очарователни някои черти, които дразнят нас, жените. Страхувам се, че ако ти бях казала какво наистина мисля за лейди Колет, може би нямаше да поискаш да се срещнеш с нея.
Нейното признание го засегна повече, отколкото би, могъл да си представи. Нямаше нужда от това — да го чуе точно от нея. Получаваше твърде много филтрирана информация от раболепни политици, тесногръди бюрократи и добре обучени дворцови слуги.
От Никол искаше откровеност. Имаше нужда от откровеност. Остави отново папката на бюрото и се обърна към нея.
— По дяволите, момиче! Аз ценя твоето мнение. Изглеждаш по-разумна от много други хора около мен. Не ми погаждай повече такива номера. Отсега нататък ми казвай съвсем точно какво мислиш. Не мога да понеса мисълта…
Не би могъл да си позволи да довърши. Инстинктът му подсказа да приключи дотук, преди да е изразил на глас още от тия неуместни чувства и да рискува да заличи границата между работодателя и служителя, между благородника и обикновения човек.
— Приеми го като заповед — произнесе той студено. — Прегледай всичко, което си написала за тези жени, и го преработи при необходимост. Утре започваме отново.
И се запъти към вратата.
— Да, ваше височество.
Ранд спря, поставил ръка на дръжката на вратата. Чу колебанието в гласа й, внезапното завръщане към формалния тон. Беше я подразнил със своя маниер или изискванията си. А може би с посещението си толкова, късно през нощта.
Какво правеше той? Не искаше тя да започне да се страхува пак от него. Господи, не! Бариерите накрая бяха започнали да падат и той откри човек, с когото би могъл да бъде откровен, да бъде такъв, какъвто беше.
Приятел. Това сигурно не беше много разумно, но той усещаше, че е правилно.
Извърна се и се вгледа в нея, както стоеше до камината в нощницата си. Беше я изкарал от леглото, за да вика и бушува пред нея, а тя се опитваше само да го направи доволен.
Оплетен от противоречиви чувства, той откри, че му е трудно да отговори. Не беше свикнал да се чувства в затруднено положение с жени, не и с такива, които носеха големи очила и го гледаха с очи, изпълнени с опасения.