— Разбира се. Заповядай.
Той седна на бюрото и тя му помогна да извика запаметената игра.
— Между другото, твоите компютри ще пристигнат след една седмица.
Той вдигна поглед.
— Толкова скоро? Ти си винаги толкова експедитивна. Колко поръча?
— Три. Един лаптоп и един обикновен за теб и обикновен за Джералд.
— Отлично. След като приобщим него, ще започна да обработвам баща си.
Кралят? Никол дори не беше още виждала техни кралски величества. Не очакваше с нетърпение срещата си с тази консервативна и тясно обвързана с традициите двойка. Беше донякъде учудена, че Ранд не е израсъл по-деспотичен и старомоден, отколкото беше в действителност. Сравнен с тях, той беше печално модерен. И все пак я безпокоеше фактът, че не е направил повече, за да модернизира страната си, ако наистина усещаше така нещата. Може би нямаше да има нищо против да изслуша някои предложения.
Точно тук, в двореца, тя беше забелязала многобройни възможности за подобрение, някои — дребни неща, други — много по-сложни. В качеството й на работеща жена едно нещо особено много я безпокоеше, откакто бе пристигнала преди месец.
— Хм, принц Ранд, забелязах, че служителите…
Той не вдигаше очи от екрана.
— А? Мисля, че спечелих тази игра. Имаш ли други?
— Какво ще кажеш за Двайсет и едно!
Той се облегна назад. Вдигна ръце и силно се протегна. Ризата се опна на широките му гърди. Определено се чувстваше удобно с нея, помисли си Никол със скрито задоволство.
Той махна с ръка към екрана.
— Извади я, или я извикай, или натисни клавиша — както там се казва.
Никол се наведе през рамото му и извика играта. Той се доближи, за да види как го прави. Косата й леко докосна бузата му. Тя се застави да не отскочи назад, да не направи от случайния физически контакт нещо повече от това, което беше. Отстъпи назад.
— Ето.
— Косата ти изглежда добре, когато е спусната така — промълви той. Направи жест към косата й, без малко да я докосне. — Много е… хубава — повтори някак неловко. Върна поглед към екрана на компютъра. — Какво искаше да кажеш за моите служители?
Никол не мислеше, че я е чул. Все още се опитваше да асимилира този внезапен интерес към външността й. Напомни си яростно, че интересът му е просто случаен. Като принц той несъмнено бе свикнал да произнася всякакви банални забележки, които му идваха наум. — Просто забелязах, че всичките ти служители са мъже. Освен мен.
Той се облегна назад, стисна челюсти и лицето му се навъси.
— Ти си единствената, която съм наел без тяхно участие — поясни накрая той.
— Кралят и кралицата, искаш да кажеш.
Той кимна рязко, изведнъж сякаш се скова. Отдавна се мълвеше за конфликт в кралското семейство. Ранд не беше слаб противник — това бе очевидно. И все пак той беше на повече от трийсет години. Колко често му се бе налагало да се сблъсква с родителите си през годините?
— Не се разбираш с тях.
Той помисли няколко секунди.
— Сложно е — промърмори все пак, с което не й обясни нищо, но призна, че тя има право. — Няма защо да се тревожиш за това.
Неговата сдържаност я обезсърчи. Копнееше той да сподели нещо повече за живота си, за проблемите, които причиняват напрежението, изписвало се толкова често по лицето му. Да сподели като приятел.
— Ранд, ако искаш да поговорим…
— Спомена нещо, че тук работят само мъже — поде той бързо, прекъсвайки я. — Приемам, че си на мнение, че би трябвало да наемаме повече жени — професионалистки, като тебе?
Никол въздъхна. Поне имаше желание да обсъди този въпрос.
— Това би послужило като пример, да. Знам, че много жени в Каледония са притеснени от липсата на толерантност към тях като работна сила. Това е една от причините, поради които си заминах оттук — търсех повече възможности.
Мръщейки се, той се оттласна от бюрото и започна да крачи из стаята.
— Смяташ, че не подкрепяме достатъчно жените?
— Да, така смятам. — Тя зачака реакцията му с безпокойство, очакваше оценки, аргументи за липсата на способности у жените — може би дори присмех.
Не последва нищо такова. Вместо това Ранд придоби загрижен вид. Той пъхна ръка в гъстата си коса и дълбоко въздъхна.
— Действително губим много от младите хора — и жени, и мъже — изрече той уморено. — Ето защо моята стратегия за въвеждане на нови технологии е толкова важна, въпреки всичко, което казва баща ми. Ако успеем да предоставим достатъчно възможности и да направим от Каледония едно привлекателно място за чисти, екологични производства, с това ще осигурим не просто работни места, а подходящи работни местата младите хора.