— Това е прекрасна идея, Ранд. Ще започна веднага.
Той прочисти гърлото си и направи крачка встрани, извръщайки поглед от нея.
— Да, добре. Надявам се, че бъдещата ми съпруга ще притежава същия ентусиазъм по отношение на страната си като теб. Мисля, че не споменах за това като предпочитана страна, но може би трябваше.
— Би било добре — изрече бавно Никол. Би трябвало да е доволна, че той мисли като нея по този въпрос. Но почувства едва ли не завист към тази жена.
И което беше по-зле, почувства се отрезвена, макар да й беше ясно, че той няма намерение да й напомня какво е нейното място в живота му. Слава богу, нямаше и представа как се е увлякла по него. Смяташе, че и тя като него е ентусиазирана в намерението си да избере перфектна съпруга.
Както и би трябвало да бъде.
— Утре ще започнем работа по проекта с компютрите. — Той се намръщи. — Не. Утре е събота. Имам… среща. Ще се върна доста късно — ако изобщо се върна същия ден.
Без съмнение, още едно посещение при любовницата му. Никол си го представи как се забавлява в прегръдките на някоя хубава жена и сърцето й се сви.
Това не беше нейна работа.
Ранд продължи:
— Ще трябва да го направим в понеделник. Ще кажа на Джералд да ни вмести в разписанието си.
Очите му заблестяха. Тя откри, че не може да откъсне погледа си от него.
Но все пак го направи, изпълнена с решимост да изпълни всичките си задължения еднакво добре.
— И ще уговорим срещата с лейди Патриша.
Усмивката му помръкна, по лицето му пробягна сянка. Тя едва успя да долови какво казва, докато отиваше към вратата.
— Добре. Тази задача в никакъв случай не бива да се пренебрегва.
Шеста глава
Дневник
Понеделник, 20 май:
Когато принц Ранд го няма, в двореца е същинско мъртвило. Ако не бях получила тази вълнуваща нова задача от него, сигурно щях да откача. Намерих много информация, която смятам, че ще ни бъде полезна, но ме е яд, че не мога да я споделя с него, защото той се забавлява някъде извън двореца. Джералд казва, че трябва да се върне по някое време днес — откъде — не знам. Опитах се да разбера, но той — винаги лоялният служител — не се издава. Пази личния живот на работодателя си, което — подозирам — означава, че около Ранд има някаква любовна история. Коя ли е и какво означава за него?
Никол се прозя. Предната нощ почти не беше спала. Непрекъснато се ослушваше за стъпките на Ранд по коридора, с надеждата, че може да поспре при нея, преди да се оттегли в спалнята си. Но той явно не се бе завърнал в двореца, както би трябвало да направи според програмата си. На Никол й се искаше да вярва, че усетът й не я лъже, че в него има нещо повече, отколкото бе смятала. Той, изглежда, проявяваше интерес към модернизирането на страната. Но защо не беше направил нищо досега?
След като изчезна по този начин, зарязвайки ангажиментите си, какво би могла да си помисли, освен че наистина е един лекомислен плейбой — човек, когото не би могла да уважава.
От друга страна, копнееше да узнае къде изчезва непрекъснато Ранд. И все пак ако действително знаеше с кого е принцът и какво прави… Не! Не искаше да знае.
Тя докосна брадичката си и погледна към диванчето, на което Ранд обичаше да присяда, когато я посещаваше. Как ли се държеше с любовницата си? Преди да се срещне с него, би помислила, че е незрял, разглезен непрекъснато изискващ внимание. Може и да беше такъв. Но съдейки по това, което бе видяла, не можеше да не заключи, че сигурно се държи мило и внимателно с нея.
Неговата любовница — без съмнение някоя чувствена красавица, която умееше да го задоволи. Вероятно прекарваха времето си като караха ски, возеха се на яхти, вечеряха на светлината на свещи. Правеха любов.
Престани, укори се тя. Престани, ти казвам. Застана на балкона и се загледа в обширната морава обградена с пъстри цветни лехи, но почти не обърна внимание на ведрата им красота. Защо би трябвало да се тормози, че той се забавлява с жени, че може да има любовница? Едва ли беше първият човек от кралско семейство с любовница. Не можеше и да го вини, че иска да избяга от тегобите на дворцовия живот, като си позволява някои лични удоволствия.
Удоволствия. При тази дума силно стисна клепачи. Тя звучеше толкова чувствено, толкова необуздано. Изгори я отвътре, опали я там, където никой друг не можеше да забележи. Нямаше никакво право да съди принц Ранд и положително нямаше никакво право да изпитва този силен, болезнен копнеж, който нямаше нищо общо с работата й тук.