Той, разбира се, беше красив. Да, неговата компания и доставяше удоволствие. Разбираха се добре. Но през цялото време, прекарано заедно, той нито веднъж не бе престанал да бъде принц.
Вдъхна дълбоко чистия пролетен въздух. Поне не подозираше за чувствата й. Той беше забранена територия, точно така — и не трябваше да забравя това. Не можеше да си позволи да си играе с огъня, дори скрито в мислите си.
И определено не в реалния живот. Щеше да запази дистанция. Никакъв смях, никакви шеги повече. Трябваше да внимава какво говори, как се обръща към него. Да престане да го пуска в апартамента си късно вечер — нещо, което той изглежда не очакваше от останалите си служители.
Телефонът в апартамента й рязко иззвъня. Доволна от това прекъсване, Никол се върна в стаята и вдигна слушалката на телефона до бюрото си.
— Госпожице Олдридж? — Беше Джералд. — Принц Ранд току-що пристигна и иска да говори с вас.
Никол се опита да потисне вълнението си при думите на Джералд. Днес бездруго очакваха принца да се завърне по някое време.
Да, но той иска да те види веднага. Не иска да чака, напомни й един вътрешен глас.
Заради новия проект, несъмнено. Това беше. Каза на Джералд, че ще отиде веднага, и приготви дебелите си папки.
Когато стигна до офиса на принца, видя Джералд да стои до бюрото на Ранд с разтревожен израз на добродушното си лице. Ранд разглеждаше някакъв документ на бюрото си.
— Тази сутрин ви очакваха на закуска на лигата за опазване на архитектурните паметници, ваше височество — изрече с отсянка на укор Джералд. — Мислех, че ще се върнете снощи, иначе бих уведомил секретаря на кралицата.
— Майка ми беше там, нали? — попита Ранд без всякакъв интерес.
— Знаете, че искат да видят вас, сър.
Нищо изненадващо, помисли си Никол. Кралицата на Каледония не беше твърде популярна. Не като своя син плейбой.
— Не се измъчвай за това, Джералд — рече кротко Ранд, докато прелистваше документа. — Сигурен съм, че са били доволни от присъствието на кралицата. — Започна да потупва джоба на ризата си и Никол забеляза, че носи плътно прилепнали джинси и непретенциозна риза с разкопчани горни копчета. Тези дрехи определено му отиваха.
Несъмнено неговата любовница мислеше същото — за да го задържи толкова дълго, че да пренебрегне ангажиментите си. Никол се подразни от липсата му на чувство за отговорност и се вкопчи в раздразнението като щит срещу неговия чар, докато го наблюдаваше мълчаливо.
— Знам, че сложих този списък тук някъде — промърмори Ранд, като говореше по-скоро на себе си, отколкото на Джералд. — Тук беше.
— Опитайте най-горното чекмедже, ваше височество — предложи Джералд.
Ранд отвори чекмеджето и извади оттам няколко листа.
— Аха! Искам да й покажа това, когато тя… Вдигна поглед и видя Никол, която чакаше до вратата. На лицето му се появи широка усмивка и той извика бодро. — А, жената, която никога не закъснява.
Никол не се усмихна в отговор. Беше решила да се държи на разстояние. Не би трябвало да го окуражава.
Но той продължаваше да я гледа така, сякаш тя държеше тайния ключ за кралството. Изправи се и тръгна към нея, посочвайки купчината папки в ръцете й.
— Не ми казвай, че всичко това…
— Това е нашият проект, да — кимна тя.
Изпита тръпка на задоволство, че го е впечатлила. Но успя да запази безстрастния израз на лицето си.
— Господи, май доста работа си свършила. Дай ми ги. — Той взе тежката купчина папки от ръцете й, сложи ги на масичката за кафе и седна на дивана до тях. — Да видим какво си донесла.
— Сър, може ли да ви напомня, че нямате много време — намеси се Джералд.
Без да му обръща внимание, Ранд започна да прелиства първата папка.
— О, ето! — Той й подаде листа, който бе извадил от чекмеджето. — Тук са някои мои мисли по проекта. Мислех си, че ако имаш време…
— Ще ги прегледам веднага, щом мога — довърши тя вместо него.
— Благодаря, Никол.
Топлината на неговия взор проникна във всяко едно от сетивата й. Тя се насили да погледне встрани в опит да запази равновесието си.
— Следобедът ви е предназначен за пикника с лейди Патриша — намеси се пак Джералд от другата страна на масичката. — Опитах се да разхвърля ангажиментите ви от сутринта, но все пак след деветнайсет минути ви предстои интервю с репортера на списание Калдониън уърлд.
— Среща с пресата? — изненада се Никол.
— Така изглежда — рече Ранд сухо. — Редовното интервю… Намери ли вече принцът своята принцеса…
— Искаше ми се да можете да им кажете нещо — смотолеви Никол. Беше съвсем искрено. Липсата на новини по този въпрос говореше зле за нейната собствена работа.