През задната врата влезе още един човек. Никол беше разбрала, че от другата страна на тази врата има стъпала, които водеха директно към частните апартаменти на Ранд. Тя никога не ги използваше.
Позна, че това е Арманд — дребен, сух човечец с тънки, намазани с восък мустаци, които сигурно са били на мода преди сто години. Обикновено виждаше камериера на Ранд на горния етаж, но днес той беше донесъл дрехите на Ранд тук. На златни закачалки висяха черен костюм, бяла риза и вратовръзка в калдонийско зелено.
— Официалният ви костюм е готов, ваше височество — информира той.
Ранд вдигна поглед незаинтересовано, после пак го сведе към папката.
— Непрекъснато иска да ме облича — промърмори той на Никол с конспиративен тон. — За него сякаш съм някаква грамадна кукла.
Тя не успя да сдържи усмивката си при забележката. Да се облича Ранд не беше толкова лош начин за прекарване на времето. Погледна към ризата, пъхната в тези прилепнали към тялото му джинси. Когато беше в Ню Йорк, рядко беше виждала снимки на Ранд в такова небрежно облекло, освен на мътни и неясни снимки, направени от папараци, каквито «Аристократи» отказваше да купува.
След пристигането си в двореца беше забелязала, че Ранд носи такива дрехи, когато не му предстоят официални срещи. Искаше й се и светът да види също като нея и тази друга негова страна. Небрежно елегантният вид положително му подхождаше. Придаваше му една суровост, контрастираща с обичайната му изтънченост.
— Защо изобщо трябва да се преобличаш? — попита тя тихо.
— За да поддържам фасадата, защо иначе? — изсумтя той, като че ли отегчен от темата. — Това са изумителни цифри, Никол. Да не би да искаш да кажеш, че с внедряването на информационни системи производителността може да се увеличи толкова много?
Никол трябваше да признае, че е впечатлена от силното желание на Ранд за работа. Този човек бе изпълнен с противоречия.
— Да, аз открих…
— Ваше височество — прекъсна я Джералд, поглеждайки разтревожено часовника си. — Вече имаме само петнайсет минути. Все още ви предстои да се преоблечете. Имате само двайсет и пет минути за интервюто, после ви предстои среща с комитета по селскостопански въпроси. Препоръчвам ви да не закъснявате. Неговите членове са все още разстроени относно забележките ви миналата есен, че лозарството не е достатъчно като поминък за Каледония.
Ранд въздъхна и затвори папката.
— Добре — изправи се и протегна ръка към костюма, който камериерът му подаде.
— Недей — изрече Никол импулсивно.
Ранд пое закачалката и я погледна.
— Недей… какво?
— Не го обличай. Ето. — Тя направи няколко крачки към него и взе закачалката с костюма от ръката му. — Свали сакото и го разтвори. — Сложи го върху ризата. Но не сменяй останалите дрехи.
— Това е неприемливо — процеди Арманд, като скръсти решително ръце. Погледна към Ранд в очакване той да потвърди думите му.
Ранд не му обърна внимание. Вдигна вежди и погледна към Никол.
— И причината за това е…
Тя вдигна сакото с окуражителен жест.
— Хайде, опитай.
Ранд сви рамене и навлече сакото. Подръпна го оттук-оттам, след това огледа облеклото си, доколкото успя без огледало.
— Да — изрече Никол и въздъхна със задоволство. Изглеждаше едновременно изискан и непринуден, елегантен и естествен. Направо казано — великолепен. — Това е идеално. — Без да помисли, тя застана пред него и започна да оправя яката на ризата му. Вдигна поглед и го улови да я гледа с весела искрица в очите.
Никол отстъпи назад, засрамена от проявената слабост. Това не беше добър начин да запази дистанция. Обърна се към другите.
— Така изглежда много по-достъпен, не мислите ли? Някак по-човешки. Арманд, Джералд?
— От него не се изисква да изглежда по-достъпен, госпожице Олдридж — пак процеди ледено Арманд. — Той е принцът!
— Хората ще го почувстват по-близък, ако знаят, че е един от тях — смотолеви Никол, обръщайки отново поглед към Ранд. С нарастващо чувство на вина тя се възползва от повода да го разгледа по-отблизо.
— Защо трябва да го чувстват по-близък — възмути се Арманд. — Това са масите!
— Никол е също от масите, Арманд — прекъсна го студено Ранд. Погледна я. — Значи смяташ, че това върши работа. Изглеждам ли по-модерен така? — Той приглади сакото отпред.
— Определено.
— Хубаво. Ще го нося така. Сега хайде да поработим още малко.
— Но ваше височество — започна Арманд с почервеняло лице.