Ранд го накара да млъкне само с поглед.
— Благодаря, Арманд, но въпросът е уреден. Можете да си тръгвате. — Арманд се запъти към вратата, последван от Джералд, който многозначително почука часовника си, преди да излезе.
Когато останаха сами, Ранд, без да губи време, съсредоточи цялото си внимание върху проучването на Никол.
— Какво е това? — попита той, като издърпа втората папка.
Тя седна на масичката срещу него.
— Статии, в които се обсъжда използването на компютрите в бизнеса и управлението — в по-малък и по-голям мащаб. В много от тях са описани системи, които биха могли да ни свършат работа.
— Отлична работа, Никол. — Той прехвърли набързо папката, но за нейно задоволство се спря за малко на раздели, които бе смятала, че ще му бъдат особено полезни. — И толкова изчерпателна…
— Благодаря, ваше височество — изрече тя внимателно, сгрята от оценката, и почувствала се неудобно от това. Защо той не намираше никакви недостатъци в нея, както в толкова много други неща?
При нейната официалност той сбърчи чело. Все пак не каза нищо, но я погледна замислено. Тя приглади полата си.
— Имах време този уикенд, след като ти беше… толкова зает.
Копнееше да чуе, че не е бил с жена, но той явно не забеляза нейното колебание, тънкия й намек за повече информация. Усмихна се.
— При тебе никога няма паузи, а?
Не би могла да погледне неговото изразяващо одобрение лице, без да се усмихне. Затова се помъчи да не среща погледа му. Подаде му една още по-дебела папка.
— В статиите тук се разглеждат икономическите аспекти, правят се сравнения между компютризираните и некомпютризираните страни. Това може да ви даде малко амуниции, които да използвате при разговорите с краля, ваше височество.
— Благодаря, Никол — подчерта той обръщението. — Докато прехвърляше тази папка, очите му се разшириха. — Как успя да събереш толкова много данни? Започнахме да обсъждаме въпроса едва от петък!
— Направих едно пътуване до библиотеката в града. Там имаше много малко информация, така че се наложи да използвам Интернет — обясни тя.
— Аха — кимна сериозно той. — Информационната магистрала. Можеш да го направиш от двореца? Мислех, че нашите телефонни линии са твърде архаични за това.
— Отне ми безкрайно много време, но операторът на двореца откри една по-модерна връзка, така че се справих. Може би ще успеем да намерим начин Каледония да използва Интернет, за да разшири своята икономическа база — да участва в търгове, да привлича инвеститори, неща от такъв характер.
Той затвори папката, спрял изпитателния си поглед върху нея.
— Значи, с други думи, ти си работила върху това целия уикенд.
— Не целия уикенд. — Тя се прокашля, като се опитваше да прогони обсебилото я усещане за това, че са съвсем сами и тя би могла да се държи свободно и естествено, да сподели неговия ентусиазъм. Но не би могла да го направи. Рискът беше прекалено голям. Вдигна брадичка и изрече внимателно.
— Не смятате ли, че идеята заслужава внимание, ваше височество?
Доброто му настроение започна да го напуска.
— Разбира се, че смятам, но ти имаш нужда да се отпуснеш и да си почиваш от време на време — той пусна отново папките на масичката — Никол.
Да се отдавам на удоволствия като тебе, Ранд? — искаше й се да каже. — Да занемаря своите отговорности и да си губя времето с любовник!
Застанала с изправен гръб, тя се загледа навън към обградената с гори морава. Прекрасен ден за езда с лейди Пат. Ранд беше пропуснал други свои срещи, но не и най-приятния си ангажимент. Това би трябвало да я накара да бъде доволна, тъй като тя го беше уредила.
Но не беше така.
— Всеки път, когато те видя, работиш — почти доловимо изрече той, прониквайки през преградата, която бе изградила около себе си. — Имаш нужда от почивка, от отдих, да си доставиш удоволствие.
— Работата ми доставя удоволствие, ваше височество — отвърна тя хладно.
Отчаяно й се искаше той да прекрати този разговор. Не знаеше още колко дълго би могла да устои да не го погледне директно, без той да забележи. И се страхуваше какво би прочел в очите й.
Той се наведе и подпря лакти на коленете си.
— Знам, че съм много взискателен — продължи той тихо, търсейки погледа й. — Мога да забравя, че другите хора си имат свой живот, който няма нищо общо с мен и работата. Искам да ми кажеш, Никол, ако някой път прекаля.
Ако можеше само да спре това, помоли се безмълвно Никол. Да престане да бъде толкова мил, внимателен и загрижен! Направо влиза в душата ми, ставам съвсем безпомощна.