— Аз не… — изрече тя рязко, след това се усети и смекчи тона си. — Не усещам нещата по този начин.
— Задържам те след времето, когато трябва да си лягаш, толкова късно идвам при тебе…
Сега беше моментът да се опита да промени отношенията им. На Никол не й беше приятна идеята да се лиши от нощните му посещения, но те трябваше да бъдат прекратени.
— Може би ще е най-добре…
— Извинете ме — прекъсна разговора им добре модулираният глас на Джералд. Беше застанал до страничната врата. — Ваше височество, госпожице Олдридж, нося прискърбни новини относно лейди Патриша.
— Лейди Пат? — Никол се изправи на крака.
Ранд вдигна вежди.
— Е, хайде да чуем.
— Избягала е, ваше височество. Считано от вчера, тя вече не е лейди Патриша от Каледония, а госпожа Стивън Абът от Форт Лодърдейл, Флорида.
Никол ахна. Екипът на «Аристократи» сигурно беше подлудял от тази новина.
— Какво? — чу се като ехо въпросът на Ранд.
— Това е цялата информация, с която разполагам — смънка Джералд. — Мъжът е бизнесмен от Америка — спонсор на един от любимите й проекти, както разбирам от домашния й персонал. Смятам, че нейните родители, графът и графинята, се нуждаят от — дали да го кажем така — нашите съболезнования…
Никол срещна еднакво потресения поглед на Ранд.
— По дяволите, те падат като мухи — изръмжа той, докато се отпускаше тежко на дивана. — Скоро ще ми се наложи да избирам между перачката и чистачката.
Май доста добре приемаше новината, като се имаше предвид, че току-що бе загубил най-подходящата кандидатка за своя съпруга.
— Продължаваме със следващата — обяви тя решително. — Това обаче ни предоставя една възможност.
— Каква по-точно?
— Искахте повече време за нашия проект. Сега, когато пикникът се отменя…
— Не. — Ранд заобиколи масичката за кафе и спря пред нея. — Имам по-добра идея. Защо не заемеш мястото на Патриша?
Никол замръзна, без да е сигурна, че го е чула добре.
— Аз?
— Срамота е да пропуснем пикника, след като Джералд толкова се потруди да го организира.
— Всъщност, ваше височество, не беше много… Ранд прекъсна протеста му.
— Виждаш ли? Сърцето на Джералд ще бъде разбито. Целият му труд за нищо. Не му причинявай това, момиче — завърши той с престорена строгост.
— Така е, ваше височество — присъедини се Джералд, който накрая влезе в тон. Очите му весело блеснаха. — Страшно се трудих, докато уредя всичко. Толкова размислях какви съставки да се вложат в сандвичите — пуйка или говеждо. Как да се нареди кошницата…
Ранд се ухили и потри ръце.
— Значи е решено. Може би ще успея да те науча как да разпускаш.
Никол почувства енергията, струяща от неговия ентусиазъм, по всяка фибра на тялото си. Той искаше да бъде с нея. Заради компютърния проект, Никол. Нищо повече от това. Не изгубвай от поглед своята цел номер едно. Да му намериш жена — подходяща жена, с благородно потекло. Ти не влизаш в тази класация.
— Може би трябва да останем тук и да използваме времето като поработим…
Вътрешният телефон на Ранд звънна и я прекъсна. Джералд се запъти към бюрото и натисна бутона.
— Канцеларията на принц Рандал.
— Джералд, пристигнаха репортерът и фотографът от Калдониън уърлд — достигна до тях мъжки глас, който, както предположи Никол, принадлежеше на член от персонала на иконома.
Ранд въздъхна.
— Дошли са по-рано. Джералд, кажете на прессекретаря, че съм тръгнал.
— Да, ваше височество. — Джералд се обърна и се запъти към вратата.
Ранд погледна отново към часовника си.
— По дяволите, времето никога не стига. Но този следобед ще наваксаме…
Той вдигна очи и погледна топло Никол. Тя не успя да отмести погледа си. Беше толкова смутена от неговото предложение, че не успя да измисли нищо, за да го отклони.
— Според мен по-добре е да намериш време, отколкото да намериш пари — затова то трябва да се прекара по възможно най-приятен начин — увери я той. — Затова, мила, ще ме чакаш на южната тераса точно в дванайсет.
Трябваше да го спре.
— Но, ваше височество, аз не мисля…
Той излезе, преди тя да успее да изкаже протеста си.
— Намирате храната за незадоволителна, госпожице?
Ранд гледаше как Никол се усмихва на прислужника с бели ръкавици, който се въртеше край тях. Чинията й с храна, буквално недокосната, стоеше на ниската преносима масичка, поставена между двамата.
— Не, разбира се. Много е вкусна — погледна го тя. — Изключителна е, благодаря. Просто ядох много на закуска.