— Защото то рефлектира върху вашето име.
— Точно така. Един ден ще стана крал на тези хора. Това би могло да стане по-рано, отколкото си мисля, поради влошаващото се здраве на баща ми. Не ми допада особено мисълта да остана в историята като крал Ранди Палавия.
Думите му прозвучаха по-рязко, отколкото бе възнамерявал. Той вдигна поглед към нея, а тя му отправи предпазлива усмивка, в очите й блесна разбиране. Гледката изпълни сърцето му с радост и той се засмя.
В отговор усмивката й стана още по-широка и върна естественото изражение на лицето й, което толкова му харесваше.
— Доволна съм — каза му просто.
Това бяха най-смислените думи, които бе чувал някога. Те вляха нова сила във всичките му мечти и копнежи, подкрепиха го. Неговата откровеност толкова бе допринесла да я приближи до себе си, че не можеше да спре дотук.
— Не ме разбирай погрешно. Обичам жените. Иска ми се… Той поклати глава. — Успявах да се измъкна от време на време през годините. Имал съм няколко случайни връзки с внимателно подбрани жени, на чиято дискретност можех да разчитам. Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да се спра с привлекателна жена, да я поканя на кафе, да пофлиртувам. Да се срещам известно време с нея… Изглежда толкова просто, но не е. — В гласа му се прокрадна печал. — И тъй — мисля, че имам свободата да съблазнявам жените, където и когато искам; да бъда считан за плейбой… — Той се засмя с отсечен звук. — Наистина имам нужда от голям късмет. Погрешният ми избор би погубил семейството.
Ранд не можеше да повярва, че й говори всички тези неща. Никога не се беше разкривал така — нито пред семейството, нито пред персонала си. Пред никого. Освен пред нея.
— Признавам — започна тя бавно, — че не съм ви виждала с никакви жени, откакто съм тук. Аз… аз дори се питах защо. Извинявам се, ваше височество. Разбирам, че не съм подобрила нещата със статиите си.
Той й се усмихна. Изпитваше непреодолимо желание да потупа коляното или рамото й — или някоя друга част от нейното тяло — за да я увери, че не й се сърди. Точно обратното. Беше очарован от нея.
Тя приключи с бонбонката и започна да облизва пръстите си. Стомахът му се напрегна при този невинен жест. Потупването на коляното едва ли щеше да бъде достатъчно, разбра той с изумление. Докато вадеше последния пръст от сочните си устни, той внезапно си представи собствения си език там и как облизва не пръстите, а тях. Сигурно беше грешка да остане без жена толкова време, помисли си той със съжаление. Всеки неин жест караше кръвта във вените му да пулсира.
— Ваше височество — обади се тя внезапно, като че ли се страхуваше да не загуби смелостта си. — Когато ви няма в края на седмицата, къде ходите?
Видял объркания израз на лицето й, разбра, че тя си го представя как се шляе с някоя жена. Неприятно му беше да си мисли, че прекарва скъпоценното си време по този начин. Не би могъл да й отговори, без да излъже — освен ако, разбира се, не споделеше с нея тайната си.
Щеше да го направи. Не подложи на съмнение вярата си в нея, не помисли изобщо за риска, както би направил с всеки друг. Дори със собствените си родители.
Доближи се, доколкото смееше, докато остана да ги дели само фут разстояние. Никол стоеше съвсем неподвижна. Нейното женско присъствие изпълни сетивата му и той с усилие успя да запази нишката на мисълта си.
— Никол. — Внимателно, страхувайки се, че тя ще побегне, постави ръка на рамото й. Този път тя не се отдръпна. Простият контакт изгори дланта му и той почувства как Никол трепери. — Не съм поемал риска да обяснявам на някого, освен на Джералд, разбира се. Но ти…
Тогава улови някакво движение откъм група дървета отдясно, проблесна и отразена светлина. Заля го вълна от ярост и заскърца със зъби.
— Боже мой!
Седма глава
Принц Ранд скочи на крака толкова внезапно, че Никол едва не загуби равновесие. Той се затича към редица дървета от другата страна на ливадата.
Никол видя някакъв човек, който хукна през храстите. Забеляза познатото очертание на фотоапарат с телеобектив, удрящ се в бедрото му. Двама дворцови стражи със зелени униформи се впуснаха да го преследват. Хладни тръпки пробягаха по тялото й, когато си даде сметка, че някой е търсил сензационна новина в личния живот на принца плейбой.
Обзе я странно чувство, сърцето й се изпълни със съчувствие към принца. Въпреки че списание «Аристократи» ползваше само сериозни източници, през годините бе видяла изобилие от снимки, уловили принца в неочаквани ситуации. Макар че това беше само един обяд, почувства притеснение и гняв, че е била обезпокоена. Това време с Ранд принадлежеше на нея и на никой друг.