Той спря на вратата на кабинета.
— Дадохте ли й нещо обезболяващо? — запита сурово.
— Да, ваше височество — отговори доктор Шапел със забележително спокоен тон въпреки царствения гняв. Кимна към шишенцето с хапчета в ръката й — госпожице Олдридж, когато спре действието на инжекцията, вземайте по две хапчета на всеки четири часа през следващите няколко дни. Ако не е достатъчно, обадете ми се.
Никол кимна. На челото й бе избила пот. Ранд се пребори с настоятелното желание да я вземе в прегръдките си и да я утеши. Тя просто работеше за него — административна сътрудничка, нищо повече. Щеше да го преживее. Само едно навяхване.
Той закрачи отново, стиснал юмруци. Би могло да бъде много по-зле. Можеше да счупи този свой лебедов врат! По дяволите, какъв глупак е…
Пред него изникна нов проблем. Как щяха да продължат работата по проектите си, ако тя не можеше да се справи със стъпалата, за да дойде в офиса му? Доктор Шапел каза, че трябвало да остане на легло няколко дни; след това, може би, щяла да мине на патерици. Но стъпалата бяха от мрамор — и това беше опасно.
Лекарят отиде при него.
— Това е всичко, което мога да направя, ваше височество. Ще се оправи след известно време. Би трябвало да я заведем в стаята й. Обезболяващото лекарство, което й инжектирахме, доста ще я отпусне.
Преди лекарят или сестрата да успеят да реагират, Ранд пристъпи напред.
— Аз ще я заведа. — Той внимателно я вдигна и я сложи в количката. Без да каже и дума повече, я изведе от стаята и я подкара към мраморното стълбище, където спря.
— Съжалявам, Ранд — отрони Никол, след като разбра, че ще трябва да я отнесе горе на ръце.
Тя съжаляваше? Като ругаеше под носа си, той внимателно я вдигна и започна да се изкачва нагоре. Беше удивително лека, крехка и нежно закръглена, където трябва. Той яростно се опита да потисне тези странни мисли. Но тъй като бе обвила ръце около шията му, сладкото й лице с тези разкривени очила беше само на сантиметри от неговото. Дъхът й през леко разтворените устни гъделичкаше бузата му. По дяволите, ако обърнеше главата си съвсем мъничко, би могъл да вкуси устните й.
Продължи нагоре, сковал мускулите на шията си, заставяйки се да не гледа към нея. Но трудно можеше да избегне нейното ухание. Миришеше на слънце, свеж въздух и пролетни цветя. Сдържано, фино. Дяволски секси. И никога не е била в интимни отношения с мъж.
У него се надигна собственическо чувство. Засега поне беше изцяло негова.
Докато минаваше край библиотеката на път към стаята и, го осени една идея. Щеше да премести офиса си в библиотеката. По този начин нямаше да й се налага да се мъчи с дворцовите стъпала.
Веднага щом влезе в апартамента, една очакваща ги камериерка оправи леглото. Той я сложи да легне и камериерката намести възглавниците под главата й. Взе хапчетата от Никол и ги постави на нощното шкафче. Нетърпелив да остане сам с Никол, Ранд освободи камериерката.
Никол вдигна сънлив поглед към него. Обезболяващото лекарство сигурно бе започнало да действа. Никога не я беше виждал толкова спокойна, никога не беше виждал такава чувствена усмивка на розовите й устни. След това челото й се сбърчи.
— Това наистина беше тъпо — промърмори тя по нейния типично американски начин. — Не мога да повярвам, че наистина го направих. Сега ще ме изхвърлиш.
— Да те изхвърля? Когато имаме да вършим толкова много работа? Това е само едно малко препятствие по пътя към успеха. — Той придърпа един стол до леглото й. Седна, после обясни как могат да използват библиотеката. — Оттам ще ръководя делата си, докато оздравееш — обяви той с ентусиазъм. Не можеше да си представи как е могла да си помисли, че ще се отърве от нея само заради нараняването й. Особено когато виновникът бе той. — Когато си готова, можеш да доприпкаш на куц крак и ще продължим.
— Наистина трябва да влезеш в крак с времената, Ранд. — Никол се сгуши във възглавницата.
Ранд се пресегна да приглади отново косата й, но, побърза да отдръпне своенравната си ръка. Вече я беше докосвал твърде много днес.
— Времената?
— Улеснения за инвалиди. Погрижи се за това. Дворецът има нужда. Биха могли да се сложат асансьори, нали… Рампи, такива неща. Да се помогне на инвалидите да станат част от обществото.
— Аха, разбирам. — Това беше възможно. Хората щяха да оценят това като знак, че управлението се променя и модернизира. — Изглежда добра идея. Не бях помислял за това.