В същото време нейната себична половина беше доволна, че не и се налага да го дели — поне що се отнася до работата му. Неговата тайнствена любовница можеше да има тялото му, но Никол споделяше надеждите му за Каледония. Би била пълна глупачка да желае да има и двете.
Той вдигна поглед и очите им се срещнаха. При вида на възхитеното му изражение през нея премина нотка на възбуда. Пет дълги дни… Тя храбро се опита да запази спокойствие.
— Добро утро, Ранд.
— Влизай! Имам чудесни новини. Седни. — Той изключи диктофона и й посочи дивана.
Таванът на библиотеката се издигаше на височина два етажа, а цветното стъкло на високите прозорци пропускаше вътре приглушена светлина. Рафтовете бяха изпълнени от пода до тавана с книги — нови и стари. Повечето стари, помисли си Никол с усмивка. Работата по освобождаването на страната от задушаващата прегръдка на традицията беше я накарала да оцени естетическите аспекти на нейното наследство.
Върху скъпо бюро от розово дърво, рязко контрастиращ с интериора на библиотеката, беше поставен нов компютър. Твърдият му диск вече бе пълен с файлове по новите проекти. Нейният собствен лаптоп беше поставен до него. Беше прехвърлила в големия компютър и файловете с кандидат принцесите.
Тя се отпусна с благодарност на дивана и сложи патериците до себе си.
— Какви са тия новини?
— Насърчителна програма. — Той поясни как през първите три години решилите да строят в Каледония ще могат да ползват ток, вода и телефон безплатно и ще бъдат освободени от данъци.
— Изглежда реалистично — кимна Никол.
— Повече от реалистично е. — Ранд прекоси разстоянието до вратата. Обходи бързо с поглед коридора, сетне затвори плътно вратата и се върна да седне до нея. — Вече работи.
— Не разбирам. — На Ранд все още му предстоеше да представи своите идеи пред мудното и консервативно Велико събрание и да се опита да спечели депутатите за реформите си. Той може и да беше принц, но управлението беше парламентарно.
Очите на Ранд блестяха.
— Време е да разкрия тайната си.
Неговата тайна… за това какво прави през уикендите. Никол леко се отмести, опитвайки се да прикрие внезапно появилото се чувство на неудобство… и усещането за неговата близост.
— Продължавай.
— Знаеш, че от време на време напускам двореца по лична работа…
— Да — кимна тя бавно.
Може би в края на краищата щеше да е по-добре да не узнава тайната му. Той можеше и да твърди, че неговите връзки са по-малко, отколкото подсказваше репутацията му на плейбой, но това не отхвърляше възможността да е скрил някоя екзотична любовница в някоя вила.
Той започна да говори и тя се отърси от мислите, за да се съсредоточи върху думите му.
Очите му, когато срещнаха нейните, бяха блеснали от ентусиазъм и притеглиха вниманието на Никол.
— Не съм казвал, на никой друг за намеренията си, освен на Джералд. Не ми се искаше да ги огласявам преждевременно. Но, Никол, тъй като ти си тясно ангажирана с нашия проект, не мога да се удържа да не ги споделя с тебе.
Нашият проект… Значи се е сгодил. Сигурно беше това. В живота му имаше някаква жена и сега щеше да се ожени за нея. Нищо чудно, че не беше особено загрижен за липсата на напредък у Никол. В стомаха си усети гадене и се опита да го потисне. Ако би могла само да си каже, че просто изпитва професионално разочарование от факта, че бе минал и без нея при намирането на съпруга… Ако можеше само да повярва на тази лъжа…
Но нали годежът беше целта, напомни си строго тя. Липсата й на лоялност у нея я засрами и тя изтика нежеланото чувство някъде дълбоко в сърцето си. Опита се да запази гласа си спокоен.
— Продължавай.
— Исках да ти го кажа по-рано, Никол. Всъщност почти го направих по време на нашия пикник. Но… — Той погледна превързания й крак. — Ами да, прекъснаха ни. А след това то остана някак на заден план.
— Ранд? — погледна го въпросително тя, учудена да забележи колебание у този обикновено толкова уравновесен човек. Влюбен е. Как иначе би могла да се обясни едва скритата му възбуда? Сърцето й се сви и тя изведнъж усети, че й е трудно да си поеме дъх.
Погледът му се спря отново на нея, взирайки се внимателно. Сигурно беше доволен от това, което видя, защото се засмя. Сякаш от раменете му бе паднала голяма тежест. За разстроените й нерви звукът прозвуча като нежна подкана.
Той си пое дълбоко дъх и започна:
— През изминалата година отделях колкото е възможно повече време за пътувания до други страни — страни със силни, развити икономики — и се срещах с бизнесмени, които биха изявили желание да работят в Каледония.