— О! — Неговото откровение я засегна в най-дълбоката й първична същност на жена. Пътуванията му не бяха свързани с жена. Никога не са били. Всички онези нощи, в които бе отсъствал, онези безкрайни нощи, когато умът й се изпълваше с картини на страстни прегръдки с неговата любовница, тя е била плод на въображението й. Изобщо не съществуваше.
Заля я вълна на облекчение — нелогично, необосновано облекчение. Насили се да запази равновесие да скрие чувствата си от него да изрази подходяща степен на приятна изненада, и нищо повече. Но не можа да потисне ответната си усмивка и разбра, че той прочете радостта в очите й. Бъди щастлива, че е по-отдаден на каузата, отколкото си очаквала, каза си тя. Закрепи радостта си върху този факт и върху поразителния му успех.
— Ужасно вълнуващо е — той сложи ръка на гърба на дивана и се обърна към нея, вдигайки едното си коляно на възглавничката между тях. Няколкото сантиметра разстояние между тях се зареди с електричество. Неговата енергия сякаш я обгърна и кръвта тревожно заблъска във вените й.
Никол се пребори с инстинктивната си женска реакция. На всяка цена трябваше да запази спокойствие.
— Току-що се завърнах от Щатите, Никол — продължи ентусиазирано той. Името й произнесено с дрезгавия тембър на гласа му, сякаш завибрира по гръбнака й. — Една водеща компютърна фирма иска да започне производство тук. Завод за принтерни консумативи и малки… Как беше думата? — той размаха ръка, търсейки думата.
— Чипове, може би? Микрочипове? — Облекчението на Никол се преобрази във вълнение, равно на неговото. Микрочипове! Не любовница, нито съпруга. — Каква добра новина за Каледония! Шанс най-сетне да навлезе в съвременния свят.
Той ентусиазирано плесна коляното си.
— Да! Микрочипове. Те смятат, че нашите кадри са по-квалифицирани, отколкото в други страни, и ще могат по-лесно да ги обучат. Разбира се, аз ги наведох на тази мисъл. — Думите се лееха от него като вода през разкъсан бент.
Тя се усмихна на момчешкия му ентусиазъм и постави ръка на ръката му.
— Но това е вярно, Ранд. Ти си прав! Съвсем прав! Чудесна новина!
Обзе я внезапно, безумно желание да го прегърне, да го целуне дори, и за част от секундата й се стори, че той изпитва същото. Той се наведе към нея, като плъзна ръка зад главата й по облегалката на дивана. В отговор тя плъзна ръката си към рамото му.
Очите му, искрящи с неестествено ярък блясък, уловиха нейните.
— Никол… — Полека, като омагьосан, той се приближи още, на невъзможно близко разстояние. Тя едва успяваше да си поеме дъх, докато той местеше поглед от устните към пълните й с неизказан копнеж очи. Красивото му лице изпълни полезрението й и тя откри как също се накланя към него, докато чувствените му устни останаха само на един дъх разстояние.
Той не можеше… не можеха… това беше безумие.
— Ранд… — Никол замръзна, после рязко се дръпна, обърнала решително лице към рафтовете с книги от другата страна на стаята. — Благодаря, че ми довери тази новина — довърши тя хладно, като се бореше отчаяно с непреодолимото желание да се хвърли в ръцете му, в него. Приглади с влажни длани полата си.
Почувства раздвижване до себе си и Ранд скочи. Той заобиколи масичката за кафе и се насочи към средата на стаята, като потупваше джобовете на сакото си с бързи, нетърпеливи движения.
— По дяволите, къде са?
Спря до бюрото и дръпна едно чекмедже, порови из него, после извади оттам пура.
— Ето! — Взе да разхвърля хартиите по бюрото, докато не намери запалката си от масивно злато. Запали пурата и връхчето й светна с червен блясък. — Нищо не казвай — изръмжа той през рамо. — Знам, че обещах да не те подлагам на това.
Разстроена и отказваща да си признае защо, Никол му отвърна с думите:
— И казваш, че не си пристрастен?
Той се обърна изцяло с лице към нея, разтворил широко крака.
— По дяволите, момиче! Нужно ли е да търпя порицание за всяка своя слабост? — процеди той язвително. Дръпна силно от пурата и пусна предизвикателно дима по посока на нея.
Никол се наежи, несвикнала на такъв тон, объркана от внезапната смяна на настроението му. Застави се да запази спокоен тон, но не можа да се въздържи да не изрази мнението си.
— Много добре! Замърсявай дробовете си. Те и без друго са станали черни като сажди. Ще умреш млад — това е. А децата ти — ако все пак успееш да си намериш жена, достатъчно съвършена, за да им стане майка — няма даже да си спомнят за тебе.
Между стиснатите му зъби излезе още дим.
— Не очаквам от нея да бъде съвършена, но наистина бих искал да проявява повече разбиране и благоприличие от теб.