— Разбиране? — При тази абсурдна обида кръвта на Никол започна да бие във вените. Тя скръсти ръце. И така, той смяташе, че тя не търпи сравнение по отношение на приятелките му с благородна кръв. Не можеше да се съобразява повече с думите си. — Значи е проява на благоприличие да оставиш своя съпруг да трови тялото си, без да казваш нищо? Предпочиташ една жена да се усмихва и да понася всякакви епикурейски забежки, на които може да ти хрумне да се отдадеш — това ли е? Щом си кралски потомък, си непоклатим? — Тя изсумтя по един съвсем неприсъщ на дама начин. — Предполагам, че затова гълташ хапчетата с антиацид като бонбончета.
— По-лоша си от свадлива съпруга — Той размаха ръце с опасен блясък в очите — Едва ли се нуждая от твоите лекции. Ти си просто моя… моя служителка!
Просто моя служителка. Думите удариха Никол като нещо тежко и остро, макар че си бяха истина. Как можа тази сутрин — която бе започнала толкова прекрасно — да се провали толкова бързо? Пресегна се за патериците. Мразеше проклетите неща, отчаяно й се искаше да може да излезе с бързи крачки от стаята.
Преди да успее да се изправи, Ранд вече беше там и издърпа патериците от ръцете й. Хвърли ги встрани.
— Не съм ти разрешил да излезеш, Никол.
Ръката на Никол беше на половината разстояние от лицето му, преди да се усети, че се кани да зашлеви принца. С мъка успя да свие пръстите си на топка. Не трябваше да се оставя да я засегне; не можеше да му позволи да види какъв силен ефект имат думите му върху нея. Вместо това се отпусна отново на дивана в благочинна поза, направила дяволско усилие да изглежда незасегната от неговия изблик.
— Моля за извинение, ваше кралско височество — процеди тя през стиснати зъби. — Сметнах, че не сте в настроение за работа.
Суровият му поглед я закова на място. Тя се почувства като забодена на табло пеперуда, докато той я разглеждаше с присвити, безстрастни очи, в които нямаше ни най-малка следа от предишната топлота.
— Не те ли наех да ми намериш подходяща съпруга?
— Разбира се. Знаете, че ние…
— Е, по дяволите! Намери ми тогава! — Той отново дръпна от пурата и изпусна дим. — Жена, която да знае как да се държи като кралска съпруга. И която няма да има нищо против малко безвреден дим!
Никол не можеше да се въздържи да не изрази мнението си, също както не можеше да спре да диша.
— Всеки път, когато през последните две седмици споменавах за проекта с принцесата или за насрочване на нови срещи, обръщахте разговора в друга посока — изрече тя разгорещено. — Ваша е вината, че търсенето се проточи. — Пропъди с ръка дима пред лицето си. — Ако не бяхте толкова твърдоглав, щяхте да си дадете сметка, че бихте могли да превърнете малката си слабост в нещо позитивно за страната.
— Какво? — той замръзна и се втренчи в нея. — За какво по дяволите говориш?
Тя се застави да укроти гнева си, да прозвучи разумно, въпреки вбесяващото му поведение.
— Не казахте ли, че искате да подобрите здравето на нацията?
Той стисна устни. Вероятно предположи на къде водят думите й. Смукна от пурата и издиша бавно.
— Продължавай.
Когато Никол също си пое дъх, не можа да избегне противно сладникавия дим, който се носеше във въздуха като сива мъгла. Закашля се. Той присви очи при нейната реакция — тъмни и студени като лед. Тя знаеше, че сигурно ще го ядоса още повече, но беше късно да се спре.
— Ако предприемете тази стъпка за запазване на собственото си здраве, бихте могли да послужите като пример в една национална кампания.
— Национална кампания?
Никол приглади отново полата си.
— Кампания за осъзнаване на реалната опасност. Ако се откажете от пурите и помолите сънародниците и сънародничките си — да се откажат също от пушенето… — Гласът й замря, докато хладният му, изпитателен поглед се взираше нетрепващо в нея. И тъй, сметна идеята за глупава. Тя изискваше лична саможертва, а човек, възпитан да получава всичко, което пожелае, несъмнено намираше идеята за абсурдна и крайно противна.
Той премести поглед върху пурата между пръстите си. Никол вътрешно се стегна. Чуваше как часовникът на камината отброява минутите. Дали не обмисляше следващата си атака? От коя ли посока щеше да дойде?
Без съмнение, силно бе засегнала упорития мъж. Личните му навици изобщо не й влизаха в работата в края на краищата. Тя беше нахакана плебейка, която не можеше да си държи езика зад зъбите, и явно бе прекрачила границите на приличието. Да забравим за приличието. Границите на здравия разум!