Като че ли да я предизвика, той бавно и с подчертан жест вдигна пурата си, после дръпна дълбоко от нея.
Задържа дима толкова дълго, че Никол се уплаши да не припадне. Затворил очи, той бавно и лениво изпусна облак дим. Приключил с това, бавно се наведе над масичката и смачка пурата в пепелника до крака й.
Вдигна поглед към нея, докато стриваше пурата в безформена маса.
— Е, добре ще е да си спомням по-дълго за тази пура, нали? Щом е последната.
Никол затаи дъх, разширила силно очи.
— Наистина ли? — отрони тя тихо, изумена от радостта, която изпита при думите му. — Наистина ще го направиш?
Той вдигна вежди.
— Не вярваш, че мога да се откажа от една такава епикурейска забежка?
Тя сподави усмивката си.
— Не, това не е… — Под погледа му с присвити очи тя закима енергично в знак, че напълно го подкрепя. — Искам да кажа — да. Разбира се, че можеш, ако наистина опиташ.
Той се изправи и сложи ръце на кръста си.
— И аз така мисля. Не съм пристрастен, Никол. Не и към пурите, във всеки случай. — Погледът му обходи нейното лице, после бавно се плъзна по тялото й.
Никол почувства пламналия му поглед във всяка клетка на внезапно настръхналата си кожа. Да не би да искаше да каже…
Без да се опита наново да срещне погледа й, той се обърна към бюрото и натисна бутона на вътрешния телефон.
— Джералд, ела тук. Трябва да запишем някои неща. Всъщност доста неща. Госпожица Олдридж ще ми помогне да очертаем нова кампания.
— С помощта на… компютъра ли, сър? — попита колебливо Джералд.
Ранд може и да го бе снабдил с компютър, но той отказваше да го използва, намираше го за ужасно сложен. И тъй, Никол бе извършила по-голямата част от писмената работа по техния проект.
— Да! — изстреля отсечено Ранд.
— Обикновено госпожица Олдридж… — поколеба се отново Джералд.
Ранд удари по бюрото с длан.
— Идвай тук. Тогава ще решим кой какво да прави!
Никол имаше странното чувство, че Джералд му е нужен за нещо по-лично — за да не остане сам с нея. Мисълта я накара обезпокоително да пламне.
Укори се, опита се да смъкне мислите си от фалшивия връх. Самозалъгваше се. Не беше имал действително намерение да я целуне. Или ако беше имал, това бе просто мимолетен каприз, резултат от това, че споделя неговия успех. В края на краищата той бе принц Ранд, любовник на множество жени. Въпреки че говореше пренебрежително за любовните си истории, сигурно бе имал доста през годините.
Тя беше практически една монахиня. Едва ли щяха да бъдат обзети от такава страст, че да приключат всичко със знойна прегръдка тук, на покрития с деликатна бродерия диван. Не, ако принц Ранд се възхищаваше от нея за нещо, това бе нейният ум. Който за съжаление точно сега й погаждаше гадни и опасни номера.
Кралицата я беше призовала.
Никол впери поглед в Джералд. Беше застанал в рамката на високата врата с тържествено изражение на обикновено добродушните си кафяви очи.
— Да, Никол. Тя настоява да се явиш в апартамента й, колкото е възможно по-скоро.
— Разбирам. — Никол се пресегна за патериците и се изправи. — А не каза ли случайно…
— Не, страхувам се, че не каза.
— О… — Никол нямаше да има дори шанса да формулира някаква стратегия за срещата с тази неприятна и — според сведенията — студена жена, преди да я въведат при нея. С внезапен, отчаян копнеж Никол почувства, че Ранд й липсва. През последните два дни времето му минаваше в непрекъснати срещи с икономическата комисия към Великото събрание. Не можеше да се каже колко дълго ще продължи това, но Ранд бе решил да не оставя законодателите на мира, докато не изслушат посланието му за бъдещето на Каледония.
Подпряна на патериците, Никол тръгна към Джералд. Носеше пола от батиста в синьо-розов десен, по-широка от полите на костюмите й, за да може да се движи по-свободно. В резултат на това видът й не беше толкова професионален, колкото би желала.
Поспря до Джералд и намести очилата си на внезапно взелия да се поти нос. Той направи жест към вратата и Никол излезе пред него в коридора.
Докато пристъпваше след Джералд, тя си даде сметка, че ще й се наложи да преодолява широкото мраморно стълбище, което водеше към първия етаж. Знаеше в основни линии разположението на помещенията в двореца. Докато Ранд заемаше западното крило, неговите родители водеха своите лични и бизнес дела от доста по-голямото и — по-старо — източно крило. Ранд ходеше там няколко пъти дневно да се храни или да посещава семейството си, но на Никол никога не й се беше отдавал случай да се доближи до това място.