На площадката Джералд й подаде ръка и, облегната на него, тя бавно и тромаво тръгна надолу.
— Знам, че принц Ранд ще извие стария ми врат, ако паднеш — каза той безучастно.
Никол му хвърли бърз поглед и долови весело пламъче в очите му, преди той да погледне надолу и да й помогне да се справи с още едно стъпало.
Двамата с Джералд се бяха сработили добре, споделяйки еднаквата цел да подкрепят принца.
— Кога се връща той? — попита тя без церемонии, давайки си сметка — след като го бе казала, че звучи доста фамилиарно.
Джералд, изглежда, не забеляза.
— Очаквам да се завърне преди четири часа. Мисля, че по програма в четири и половина трябва да ръководи журито на детско кучешко шоу на южната морава. Опитах се да му внуша, че е важно да бъде точен.
И той обикновено беше, що се касаеше до официалните събития. Въпреки, че при случаи като този — за които казваше, че са приятни, но несериозни, за него се знаеше, че пристига в последния момент.
По-рано, отколкото би й се искало, Никол се озова пред масивните дървени врати, които водеха към деловата част на апартамента на кралицата. Пред вратите имаше двама стражи в зелена униформа.
— Госпожица Никол Олдридж е тук в отговор на повиването на кралица Евридика — съобщи Джералд на един мъж в костюм, седнал на бюрото до вратата.
Той вдигна слушалката на вътрешен телефон, после кимна на стражите. Двамата отвориха вратите в съвършен синхрон и Никол мина през тях.
Твърде късно разбра, че Джералд не я беше последвал. Опита се да се обърне, както беше с патериците, и едва не падна. Той й се усмихна окуражително и кимна с глава. След това вратите се затвориха в лицето й.
Никол се обърна и се видя заобиколена от тежки, тъмни брокатени материи. Почувства, че се задушава в претрупания апартамент. В носа я удари тежък, сладък аромат на цветя, наслояван с годините.
Масивните позлатени мебели изглеждаха старинни — вероятно бяха старинни — макар и да са били претапицирани за стотен път само преди няколко десетилетия. Като си помисли за модерния, просторен офис на Ранд, тя не можеше да си представи, че някой би предпочел този тук.
— Значи това е сътрудничката, на която моят син толкова държи.
Никол обърна рязко глава при хладната забележка и се озова пред самата кралица. Очакваше, че секретарят на кралицата ще я съпроводи навътре в покоите на владетелката, вместо самата тя да я посрещне на вратата.
Сковано, чувствайки се несръчна като жираф, Никол се опита да направи някакво подобие на реверанс. Сведе ниско глава.
— Ваше величество, за мен е чест…
— Да, разбира се, знам, знам. Коя сте, племенница на барона на Дюпрения, ли? Е, не стойте там като някаква смутена ученичка. Седнете!
Благодарна за възможността да остави за малко патериците си, Никол се отпусна на най-близкия стол с високи облегалки. Очакваше, че кралицата ще я последва и ще седне на едно от диванчетата до стола, но тя остана до стената, вперила в Никол тъмния си, изпитателен поглед. Косата й — кафява, прошарена със сиво — беше вдигната в стегнат кок. Старомодната й кафява рокля висеше хлабаво от врата до под коленете й. Имаше минимално количество грим и бижута.
— От начина, по който говори за вас, очаквах повече вещина и стил — подхвърли тя с пренебрежителен тон, докато обхождаше с поглед простичкото й облекло.
Никол не би могла да се защити. Не разбираше естеството на нейното недоволство, а и дори да го разбираше, това беше кралицата. Нямаше никакъв изход, освен да седи мирно и да приеме това, което й готвеше тази жена.
Кралицата вдигна един прегънат вестник от близката масичка.
— Ще сметна, че корените на проблема се крият във вашата очевидна липса на изтънченост.
Объркана, Никол промълви:
— Извинете, ваше величество?
— Не ме прекъсвайте! — Кралица Евридика пристъпи по-близо. Беше обула обувки с връзки. Застанала на пет фута от Никол, тя я загледа втренчено. — Ще приема, че обикновено не схващате толкова трудно, госпожице. Но за да сме сигурни, че няма да има недоразумения, имам предвид това!
Тя тръсна таблоидното вестниче в лицето й. Никол ахна, когато изведнъж разбра. Там се виждаше цветна, малко неясна снимка на Ранд и нея, както бяха седнали под едно дърво, наслаждавайки се на пикника сред природата. Или поне се бяха наслаждавали на пикника.
Когато тази снимка е била направена обаче, ставаше ясно, че се наслаждават на нещо съвсем различно — на това, че са заедно. Фотографът беше уловил момента, в който Ранд се беше навел над нея с намерение да й се довери, сложил ръка на рамото й.