Нейното лице беше под такъв ъгъл, че чертите й трудно можеха да бъдат различени от тези на хиляди млади жени. Ето защо заглавието с огромни букви гласеше:
Но изражението на Ранд беше уловено много добре. Видяла отново оживеното му възбудено лице, толкова близо до нейното, Никол изпита странно чувство на удоволствие, примесено със съжаление, защото сега знаеше защо то изглежда така. Той се е канел да сподели с нея тайната на упоритата си работа по подобряване икономическото положение на Каледония. В това нямаше кой знае какво лично.
— Аха! Изчервихте се, госпожице Олдридж — клъвна я кралицата с победоносен глас. — Което може да означава само едно. Наистина ви хванах.
— Хванали сте ме? Никога не съм виждала това нещо преди. — Всъщност през последните седмици бе забелязала, че вестниците, които обикновено носеха в библиотеката, бяха престанали да пристигат. Беше твърде заета, за да почувства липсата им. Което би могло да означава само едно — че Ранд се бе опитвал да скрие това от нея. — Той е… той е почти отпреди три седмици. Аз…
— Нямате ли връзки с пресата, госпожице Олдридж? Синът ми не съобщи този факт, когато ви нае. Но аз накарах моите хора да ви проверят, когато това — това долно нещо се появи! Не стига, че хора като вас свързват името му с едва ли не всяка жена, подходяща да му стане съпруга. Но да се свързва името му с вашето, обикновена жена, която не може да му предложи нищо… Ако не беше толкова абсурдно, щеше да бъде наистина противно.
Името му свързвано с нейното? Без да поиска разрешение, Никол грабна вестника от ръката на кралицата и прегледа набързо статията, ядосана не по-малко от това, че е била изненадана, отколкото от факта, че са я замесили в тази история.
— Името ми не се споменава! Дори лицето ми не се вижда… Ваше величество — добави тя със закъснение.
— Само въпрос на време, докато някой предприемчив новинар не се докопа до вас, сигурна съм. Без съмнение ще направите така, че те да разберат коя сте. И като си помисля, че синът ми ви нае да му намерите подходяща жена! Каква ирония…
— Аз наистина се опитвам да му намеря съпруга, ваше височество — изрече студено Никол. Не можеше да не се опитва да се защити — ние напредваме. Всъщност…
— Всъщност той прекарва повече време с вас, отколкото с подходящи жени!
Никол отвори уста да протестира, да се опита да обясни, че в съвременния свят мъжете и жените често работят заедно, без това да означава неща, които, изглежда, кралицата има предвид.
Но кралицата я прекъсна:
— Не изпитвате ли някакво уважение към родната си страна, момиче? Бъдещето на страната е изложено на риск! Ами че главата му е пълна с глупости заради вас! Само преди седмица на вечеря взе да дрънка някакви странни неща за асансьори в двореца. Асансьори в тази вековна сграда! Идеята е абсурдна! Сега разбирам защо си е помислил за такова нещо. Както и подозирах. — Очите й се спряха на стегнато превързания глезен на Никол. — После преди няколко дни, спомена — съвсем между другото, имайте предвид, че е спрял да пуши заради нова национална кампания за Каледония.
— Да, тя върви много добре — прекъсна я Никол, стараейки се да звучи спокойно и хладнокръвно въпреки яростния тон на кралицата. — Започнаха да пристигат много писма, които ни подкрепят…
— Не ме прекъсвай, нахално момиченце!
Никол стисна здраво устни, почувствала се, несъмнено, поставена на място. Припомни си изведнъж как Ранд я бе нарекъл вечно натякваща жена. Никой досега не я бе обвинявал, че е досадница, но явно това беше поведението, което толкова изнервяше Ранд — упреците, натякванията и студенината на майка му.
Кралицата продължи с триумфален тон:
— След известно внимателно сондиране се добрах до истината — и двете неща е направил заради вас. Не е ли така, госпожице Олдридж?
Ужасена от начина, по който разсъждаваше кралицата, Никол извика:
— Не!
— Не?
— Може и да съм ги споменала, като неща, за които си струва да се помисли, но не аз съм причината…
— Така ли? Не сте ли тук, за да се промъкнете в неговия живот, да му станете необходима, както никоя друга жена?
Като си спомни какво удоволствие изпитваше от това, че заема специално място в неговия живот, Никол се опита да не се изчерви от тази инсинуация. Но тя никога не би го наранила преднамерено. Той я беше наел, защото имаше нужда от нейната помощ, и тя му я даваше с готовност. Изправила гръб, тя се опита да оспори твърдението й:
— Разбира се, че не! Взела съм присърце интересите на Ранд. Аз…