— О, Ранд, така ли? Виж ти, какъв непринуден тон. Значи е по-зле, отколкото си мислех — отбеляза кралицата язвително. — Да сте толкова близо, в такива интимни отношения с кралското семейство, сигурно кара очите ви да заблестят, нали? Виждате, може би, възможности? Шанс да се укрепите в положението си на неотделима част от личния му живот, да станете незаменима, да се вмъкнете между него и бъдещата принцеса.
Кралицата правеше непрекъснати кръгове зад дивана и Никол изостави опита си да следи движенията й с очи. Кралица Евридика се беше доближила до истината и все пак никога не би могла да бъде по-далеч от нея. Отношенията на Никол с Ранд — нещата не стояха така, нямаше такава пресметливост. Изобщо не беше така.
— Не, аз…
— Може да сте родена в Каледония, но нашата страна не беше достатъчно добра за вас, нали? Избягахте, за да се образовате, с мисълта да ни покажете на какъв грешен път сме. Точно вие имате нужда от коригиране.
Неоснователните, но болезнени упреци валяха над Никол като дъжд. Тя примигваше, като се опитваше да запази безстрастния израз на лицето си, и се бореше с връхлетялото я чувство на вина, докато кралицата поставяше под въпрос нейната лоялност.
— Аз обичам Каледония — успя да изрече думите през стиснатото си гърло тя, но кралицата не спираше да говори.
— Чувала съм за вас, жените в Америка, колко свободно се държите. И, разбира се, вашето съмнително американско очарование е заинтригувало своенравния ми син.
Кралицата заобиколи дивана и се озова срещу Никол. Дребната й фигура сякаш порасна и се извиси — масивна, непоклатима и заклеймяваща — над нея.
— Момиче като вас — дъщеря на беден университетски преподавател, без зестра, без особено положение в обществото, освен в качеството си на роднина на дребен благородник…
— Майко!
Прогърмелият глас стресна кралицата и тя сякаш се закова. Никол почувства облекчение. С лице, на което бяха изписани вина и предизвикателство, кралицата се обърна към сина си.
Ранд тръгна към нея, схванал ситуацията с един поглед, несъмнено забелязал вцепенената поза на Никол, противопоставила своята сдържаност на атаката на кралицата.
— Какво, по дяволите, говориш на Никол?
— Не ми говори с такъв тон! И ти се обръщаш към нея на малко име? Май сте станали добри другарчета с твоята служителка, а? Откога отношенията с персонала ти са станали такива, Ранд?
— Няма да позволя да й се караш по този начин — отвърна й той яростно. — Аз я наех. Аз съм този, който се занимава с нея. Тя не е тръгнала на лов за парите или леглото ми. Сега, стой по-далеч от моите работи! — С хладна решителност, въпреки разпалените си думи, той застана пред Никол и й протегна ръка.
Тя вдигна поглед и прочете загрижеността в очите му.
— Ела с мен, Никол — промълви той нежно.
Никол се поколеба само за секунда, преди да му подаде ръка и да му позволи да й помогне да се изправи. Все още замаяна от емоционалния шок, тя залитна към него, спечелвайки си възмутено — високомерния поглед на кралицата.
Ранд сграби патериците и й помогна да ги сложи под мишниците си. След това се запътиха към вратата. Без да откъсва леден поглед от майка си, той задържа вратата, за да мине Никол, и я последва навън.
Никол едва не се разрида от благодарност, че бе така галантно спасена от гнева на тази жена. Беше печално неподготвена за атаката на кралицата. Сега поне знаеше къде стои. Не можеше да си позволи да го забрави.
Девета глава
Ранд не каза и дума, дори като отминаха застаналите на вратата стражи. Нито забави крачката си. Неговата уверена ръка на гърба й я насърчаваше да върви редом. Достигнаха до една двукрила врата покрай галерията и той я разтвори широко, превеждайки я през няколко мраморни стъпала към елегантна градина с цветни лехи и ниски подкастрени чимшири по протежение на настлани с плочи алеи.
— Ранд… — промълви тя, останала без дъх.
Той накрая сигурно си бе дал сметка, че се движат твърде бързо за нея, затова забави крачка и смени посоката, като я поведе към най-близката пейка на трийсет фута от тях.
— Слава богу, Джералд ми каза веднага щом се прибрах, че тя те е извикала — каза той с потъмняло от гняв лице, докато се отпускаше до нея на пейката. — Какво ти каза?
— Нищо — отрони тихо Никол. Стисна силно ръцете в скута си, неспособна да погледне към него след инсинуациите на кралицата. В никакъв случай не смяташе да сподели смущаващите обвинения на кралицата относно приписваните й замисли.
— Нищо! Това, което чух, не ми прозвуча като нищо.