Тонът му подразни Никол. Тя вирна брадичка и се обърна с лице към него.
— Ако искаш да знаеш хвърли един вестник в лицето ми — вестник, който до тогава не бях виждала, защото някой го е криел от мен!
— О, това — изрече той вече по-меко.
Въпреки пренебрежителния му тон, Никол отказа да се успокои.
— Може би ако знаех за него, щях да съм малко по-добре подготвена за нейната реакция.
— Сериозно се съмнявам в това. — Той се усмихна криво.
Никол въздъхна. Е, може би нищо не би могло да я подготви за кралицата. Всъщност разбра инстинктивно, че тя е от типа жени, които — наумили си веднъж нещо, намират доказателства, които да подкрепят мнението им. Дали наистина нейната неприязън се дължеше на факта, че Никол беше жена, по американски отдадена на кариерата си? Или под нейната враждебност се криеше нещо друго, нещо по-лично? И в двата случая кралицата бе вече решила, че Никол оказва лошо влияние върху Ранд. Нищо — каквото и да направеше или кажеше — нямаше да промени мнението на кралицата. Вестникарската статия просто й бе предоставила материал за директна фронтална атака.
— Слушай, Никол — промълви Ранд тихо, като постави ръка на рамото й.
Никол моментално си спомни за снимката, как едно такова докосване е било извадено на показ пред всички. Даже сега някой предприемчив фотограф с мощен обектив би могъл да ги дебне отнякъде. Оглеждайки се наоколо, тя леко се отмести, което принуди Ранд да отпусне ръка.
— Знаех, че снимката би те разстроила — продължи той. — Знам, че се виждаш като завършена професионалистка, а това, което се подразбира от статията…
— Но какво се казва в нея? — попита тя навъсено. — Майка ти не ме остави да я прочета, разбира се.
Скулите му се изопнаха.
— Откровено казано, в нея пише, че между нас имало страстна любовна връзка.
Никол почувства как кръвта нахлува в бузите й.
— Но… но… — Не й достигнаха думи.
— Точно така. Ти си наета от мен с определена задача и тази задача изобщо не включва… секс. — Той се прокашля и погледна встрани, явно смутен, че е употребил тази дума. — Но няма защо да се тревожиш. Името ти дори не е споменато в статията. Никой не знае коя си. Или по-точно — никой не знае жената, с която съм толкова близък.
Вярно е. Има любовна връзка. Само че не с тебе.
— Тогава… коя е?
— Коя — какво?
— Твоята… хм… любовна връзка.
Той вдигна тъмните си вежди.
— Значи отново се връщаме към това, така ли?
— Не! — осъзна тя внезапно и приглади с несръчно движение полата си.
Защо се чувстваше толкова млада, толкова неопитна? Трябва да беше заради момичешката пола и патериците, които я караха да се движи като непохватна тийнейджърка. И това, че бе привикана да отговаря, също като сгрешила ученичка пред директорката си. Изострените й нерви отказваха да се успокоят; стомахът й все още бе на топка.
Като ответна реакция Никол възприе възможно най-хладния си и рязък тон.
— Изобщо не ме интересуват вашите дела, ваше височество, освен когато имат отношение към моята работа. А те имат отношение — в личен план. — Тя задържа погледа си върху една хортензия в саксия от другата страна на алеята. — За в бъдеще ще ви бъда много благодарна, ако съобщавате подобни примери за публичен… интерес относно моята роля в живота ви. Тук, в двореца, имам предвид, докато работя за вас. Като ваша служителка.
Изрече го толкова добре, доколкото можа, но чувстваше, че думите й все още не изразяват какво точно е тя за Ранд. Нямаше никаква представа какви думи биха описали най-точно възникналото между тях уникално приятелство. Обикновената дума служителка изразяваше съвсем неточно това, което изпитваше към него.
Застави се да се обърне с лице към него. Както се бе опасявала, вглеждането в неговия развеселен поглед отне силата на думите й.
Въпреки това продължи упорито:
— Важно е да бъдем открити един с друг, за да… можем да работим в тази… ситуация — додаде несигурно тя. Чувстваше се глупаво. — За да може тази връзка да бъде… продуктивна и… ефикасна.
— Ефикасна. — Погледът му леко охладня. Той скръсти ръце и се намръщи. — Това цениш най-много в живота си тук, нали?
— Не съм сигурна… — Не само че не беше сигурна накъде водеше този разговор, но нямаше и особено желание да отговаря на въпроса, който се страхуваше, че той ще зададе.
— Работата. Реализирането като професионалистка.
Никол изрече насила:
— Абсолютно.
Това, разбира се, беше пълна лъжа.
Въпреки че изражението му не се промени, на Никол й се стори, че в дълбокия му поглед пробягна нещо, той сякаш се затвори.