— Вземи я, Ранд. Направи я изцяло своя. Щом веднъж задоволиш тази краста, ще уседнеш в една приятна рутина и ще се завърнеш към истинското си аз.
Последните думи изведнъж го върнаха в реалността, изтръгнаха го от виденията му. Той не искаше да се върне към старото си аз. Не искаше да се поддаде на плановете на баща си. На собствената си слабост. От това зависеше бъдещето на цяла една страна.
— Не — промълви едва чуто. След това, с вече нараснала увереност, додаде високо: — Не. Никол заслужава нещо по-добро от това да ми стане сексуална играчка. Няма да направя това с нея.
Той се изправи, тресна полупразната чаша с вода и се застана лице в лице срещу баща си.
— Няма да се поддам на твоите кроежи, татко. Знам какво се крие зад всичко това. Защо искаш да се кротна. Искаш да спра да те предизвиквам, да спра да предизвиквам страната да направи следващата крачка — крачка, от която силно се нуждае. Искаш да затлачиш мозъка ми с удобството и мекотата на една жена, да превърнеш Никол в сексуален обект, когато аз ценя най-много у нея ума й.
— Тя ще има полза от връзката, не се самозалъгвай в това отношение, Рандал — възпря емоционалния взрив баща му с определено остра нотка в гласа. — Ще има всичко, за което би могла да мечтае. Ние, от рода Холингсуърт, сме много щедри мъже, когато ни изнася.
— Недей да ме слагаш в това число — сопна се Ранд в отговор. — Забрави ли, че съм ангажиран в търсенето на съпруга? Че Никол ми помага да я намеря? Твоето собствено двуличие — този фарс, който наричаш брак — това не е бракът, който аз ще имам. Не в такъв дом ще отгледам децата си. Заради Никол.
— Ако наистина така усещаш нещата, синко — процеди кралят с леденостуден глас, превръщащ обръщението в подигравка, — ти си по-голям глупак, отколкото съм си представял.
Неспособен да остане в присъствието му и минута повече, Ранд му обърна гръб и излезе с големи крачки от стаята.
Ранд почувства присъствието на Никол в библиотеката още преди да вдигне поглед от екрана на компютъра. Беше спрял да чете последния вариант на проекта си още когато тя влезе в помещението, но се поколеба да разкрие колко е доволен да я види.
Откри, че с всеки изминал ден идва в библиотеката все по-рано сутрин. Беше помолил Джералд да ограничи временно ангажиментите му, за да може да се съсредоточи върху изпипването на проекта — заедно с компетентната си сътрудничка, госпожица Никол Олдридж.
Той сложи ръка на тила си и внезапно му се допуши пура — едно от многото желания, които напоследък му се налагаше да потиска. Проектът, разбира се, беше важен. Но не можеше да се заблуждава повече, че това е единствената причина за страстта, която влагаше?
Забеляза как Никол се приближава до бюрото с периферното си зрение.
— Ранд имам едно предложение — каза тя с изцяло делови тон.
Той вдигна поглед към нейния и почувства как забраненото вълнение припламва в гърдите му. Беше си казал, че това преходно увлечение е изцяло в неговата глава, но тялото му не го слушаше.
Господи, едва не я беше целунал тук, в тази стая, а в храма отново го бе обзело това желание, още по-силно. Ако баща му не беше дошъл тогава… През целия ден продължи да се самоизтезава докато работеше редом с нея, наслаждавайки се на нейните прозрения нейната жизненост, нейния чар. Действаше направо като наркотик.
Никога не се беше чувствал толкова уязвим пред жена, но чувствата му несъмнено бяха продукт на дългите часове съвместна работа и общата им цел. Никога не беше срещал друг човек, който да е толкова загрижен за напредъка на Каледония, който разбира мислите му преди самия него. Ценеше общуването с нея повече от всеки друг. Ако всичко свършваше само с това…
Не можеше да се отърси от усещането за стройното й тяло, притиснато в него. Оставяше съзнанието си да фантазира как я държи, целува, изучава формите й с ръцете си — не само с очи… В най-неподходящи моменти умът му започваше да блуждае по някакви примитивни, шокиращо похотливи пътеки. Неговата собствена служителка! Една невинна дама при това.
Ако тя можеше да прочете мислите му… Без съмнение щеше да напусне и никога повече нямаше да я види. Той отказваше да допусне такава обезсърчителна възможност. Вместо това щеше да се въздържи завинаги от разкриването на скритите си желания.
Все пак, въпреки че се държеше безукорно с нея през цялото време, имаше чувството, че на някакво по-дълбоко равнище Никол е съвършено наясно с неописуемите му мисли и отказва да признае съществуването им — поради същите причини. А дали това не беше само негово тайно желание?