Тази сутрин бе сложила един от строгите си костюми, вместо широките женствени поли, които носеше напоследък заради нараняването си. Дори си бе обула чорапи, въпреки навехнатия глезен. Вече бе само с една патерица, а глезенът й бе стегнат в тежка скоба. Въпреки това носеше удобни ниски обувки.
Леко се обезсърчи, когато погледна косата й — отново прибрана стегнато на тила. Защо трябваше да я вдига? Защото усещаше неговите мисли? Не искаше да го поощрява?
Мисълта събуди неочаквания му гняв. Като че ли беше толкова глупав — такъв негодник — да действа под напора на желанията си! Освен това нейният опит беше пълен провал. Разбира се, комбинацията между очилата и стиснатите под мишницата папки й придаваха вид на непреклонна даскалка. Но въпреки това си представи как я отнася до дивана и сваля претенциите, също както и дрехите й.
— Седни, Никол — покани я той лаконично.
Никол видимо не реагира на хладния му тон. Седна внимателно на стола до бюрото и отвори една папка на скута си.
— Чувствам, че не напредваме достатъчно в търсенето на принцеса. Като изхождах от установения вече приоритет, подбрах следващите пет жени, за които трябва да се помисли.
Аха, значи така смяташе да играе тази игра. Още по-добре, тъй като той имаше същите намерения. Все пак не можеше да победи изцяло раздразнението от хладното и професионално държане.
— Имаш време да стигнеш до същността, Никол — продължи той с маниер, в който прозираше — както той се надяваше — липса на интерес.
— Да, съжалявам. Знам, че си зает. — Тя се размърда в креслото, леко подръпна полата си надолу, после продължи: — За да ускорим този процес, мисля, че ще бъде целесъобразно да поканим и петте кандидатки заедно в двореца…
— Да убием пет заека с един куршум? — уточни той иронично.
Тя едва не се усмихна, но се усети навреме.
— И така може да се каже.
Той се приведе към нея, очарован да чуе това предложение, очарован от начина, по който работеше умът й.
— За какво събитие ще ги поканим?
— Балът в чест на коронацията.
— Тази помпозна история?
Организиран всяка година, за да почете управлявалите дотогава монарси, през годините балът на коронацията бе паднал до нивото на показен светски фарс. Всеки, които беше някой, посещаваше бала — съвършен терен за каймака на калдонийското светско общество, което можеше да се поперчи и за калдонийското кралско семейство, което имаше възможност да изтъкне своята изключителност пред гражданството. Не беше мислил, че Никол ще сметне такова сборище за подходящо, като се има предвид тълпата.
— Нещо като принца от приказката, който направил бал, за да си намери съпруга, не мислиш ли? Само че се съмнявам някоя Пепеляшка да пристигне, обута в стъклени обувки.
Никол се впусна в защита на идеята си — както той мислеше, че ще направи.
— Знам, че звучи донякъде глупаво, но никой друг няма нужда да знае, че си търсиш съпруга. Жените ще бъдат очаровани да присъстват. Ще има толкова много хора и няма да изглежда, че са там със специална цел. Ще се държат по-естествено, не мислиш ли?
Той се облегна на стола и, събрал пръсти пред гърдите си, се зае да я изучава. Не усещаше как секундите отминават. Не можеше да реши дали да гледа лицето на Никол — и начина, по който големите й очи обхождат стаята в опит да отбягнат погледа му — или нейното тяло с неговите меки извивки, едва забелязващи се под строгия костюм.
Искаше му се да разтвори сакото й. Представи си как коленичи и го прави вместо нея. След това щеше да разкопчее блузата и да разкрие меките хълмчета на гърдите й… Заля го внезапно желание, мощно и осезаемо. Господи, разкопчаването на блузата щеше да отнеме много време. Щеше да я разкъса, да издърпа сутиена и да се наслади на разголените й гърди. Щеше да я целува и гали навсякъде, докато стане напълно готова за него и започне да го моли. Тогава, и само тогава, той щеше накрая да проникне — с такова удоволствие — в нея, щеше да усети влажната й мека плът, да я чуе как вика, да…
— Ще имаш готовност, нали?
Ранд подскочи, сякаш го заляха със студена вода.
— Готовност? — повтори той. Едва успя да изломоти думата. Страхуваше се да срещне погледа й, но видя достатъчно, за да установи, че тя е в блажено неведение относно неговите долни видения.
— Става дума за бала, така че да можеш да обърнеш внимание на кандидатките.
— Питай Джералд. Той е в течение на моята програма — успя да изрече дрезгаво той. — Нали не очакваш да я помня наизуст?