— Не. Разбира се, че не. — Тя наведе глава и той усети, че е изненадана — и дори наранена — от неговото поведение. Имаше желание да я погали по косите, да я успокои. Тази мисъл причини остро стягане в гърдите му. Баща му беше прав. Никол напълно владееше мислите му. Беше успяла някак да го спечели и той не мажеше да мисли почти за нищо друго.
Стегни се, човече, укори се Ранд. Скочи от стола.
Внезапното му движение стресна Никол. Тя затвори папката и я стисна с две ръце. Изглеждаше по-нервна от всякога, макар че се опитваше да го прикрие. Искаше ли питане, щом се взираше така в нея…
— Винаги ходя на проклетия бал — каза той рязко. — Това е мое задължение. Сега ми кажи за плана си.
— На бала ще можеш спокойно да огледаш кандидатките — произнесе тя колебливо — и да прекараш толкова време с тях, колкото пожелаеш.
— Разбирам — кимна той бавно. Вече бе приел идеята, изглеждаше разумна. И все пак вътре в себе си усещаше, че в доводите й се крие нещо повече от това, което бе разкрила. За да я предразположи, той повдигна въпросително вежди, мълчаливо насърчавайки я да продължи.
Тя захапа въдицата.
— Е, добре, Ранд — поде тя с въздишка, станала отново директната жена, която му харесваше. Техните опити да се държат хладно и делово накрая винаги преминаваха в непринудена фамилиарност. — Имам чувството, че сме се запънали заради няколкото не особено сполучливи кандидатури досега.
— Истинска катастрофа бяха, Никол. Да си го кажем направо.
— Е, добре, катастрофа — съгласи се тя с нотка на нетърпение в гласа. На Ранд му стана хубаво, откри, че се усмихва на нейната неформалност. Опита се отново да стане сериозен.
— Мисля, че на никого не би харесала такава поредица от срещи на сляпо — рече Никол. — По този начин това ще се избегне.
— Да, разбирам. — Неспокоен, той отново се изправи и започна да обикаля бюрото. Облегна лакти на него и се вгледа в безхитростното й лице. — Освен това се надяваш, че това ще покаже на майка ми колко усърдно се стараеш да ме ожениш.
Тя не се сконфузи много. Наклони главата си на една страна и му се усмихна.
— Всъщност това бе едно от съображенията. Признавам си.
Ранд се намръщи, питайки се как би реагирала майка му, щом й обясни какво бе организирала Никол. Може би щеше да смекчи отношението си към нахалната американка.
Надяваше се да е така. Откри, че му е трудно да разговаря с майка си след непрекъснатите спречквания при опитите му да защити Никол. Майка му отказваше да повярва, че между тях двамата няма никаква скандална афера, отказваше да повярва, че Никол се опитва упорито да му намери съпруга. Може би този бал щеше да предложи изход.
— Може и да стане — разсъди той.
— Да убеди майка ти ли?
Той се намръщи, подразнен, че отново си мисли за Никол.
— Да си намеря съпруга.
— О… — промълви тя тихо. Изглеждаше смутена. — Разбира се.
Той я погледна замислено и скръсти ръце. През ума му мина една идея и той внезапно реши.
— Ти също ще присъстваш на бала, естествено.
— Какво? — Никол го изгледа шокирана.
Ранд се оттласна от бюрото и закрачи по изпъстрения със сложни шарки килим.
— Искам да бъдеш там, за да ми помогнеш да се справя — поясни той, като формулираше аргументите си в движение. — Можеш да ги държиш под око, да си отбелязваш реакциите им към мен, към другите. Намирам, че е дяволски трудно да следя всичките както са така, на едно място.
Щом стигна до камината, той се обърна и откри, че лицето на Никол е придобило тревожно бледа окраска. Не можеше да проумее подобна реакция. В края на краищата това беше само един бал.
— Това представлява ли проблем за теб, Никол?
Тя отвори уста и сякаш насила изрече:
— Просто не съм от тези хора…
— Тези хора? — Омръзнали му бяха изкуствените прегради, издигани между благородниците и простосмъртните. — Това са просто хора с хубави дрехи. Ще си облечеш красива рокля и всичко ще мине добре — той посочи крака й. — Колко още ще стои това нещо на глезена ти?
— Една седмица. Но аз…
— Балът е след месец, така че това не е извинение.
— Знам, но всъщност нямаш нужда от мен там, Ранд — избъбри тя бързо, сякаш страхувайки се да не я прекъсне. — Не и когато си зает с пет жени. Можем да ги обсъдим след това…
Той я прекъсна.
— От мен се очаква да обърна внимание на пет жени! Три от тях едва познавам, а другите две са ми напълно непознати. Очаквам малко помощ! — Не можеше да разбере силната й съпротива срещу едно напълно практично предложение.
— Какъв… какъв вид помощ?
— Да ми напомняш кого, по дяволите, трябва да оценявам — първо. Да ме спасяваш, ако се задържа по-дълго с някоя и времето се окаже недостатъчно. Такива неща.