— Но майка ти! — въздъхна Никол. — Тя няма да ме иска там. А баща ти…
— По дяволите майка ми! — Значи това я притесняваше. — Заради шокирания израз на лицето й той смени тона. — Ще й обясня твоя замисъл, Никол, и ще обясня защо трябва да бъдеш там. Що се отнася до баща ми, той… промени мнението си за теб. — И наистина, баща му не преставаше да настоява да направи Никол своя любовница, а той продължаваше да се противопоставя. — И за секунда не се тревожи за моите родители, чуваш ли?
Тя не изглеждаше много убедена, но накрая кимна.
— Щом казваш…
Десета глава
— Къде беше, Никол? Принцът взе да се безпокои — обърна се Джералд към Никол веднага щом тя пристъпи във фоайето на голямата бална зала.
Никол погледна зад него. Широко стълбище водеше цял етаж по-надолу в балната зала, изпълнено с бляскаво общество — жени в маркови облекла, мъже в смокинги, пресата, отделена с кордон в един ъгъл. Всяка година списание «Аристократи» отразяваше бала със статия от десет страници, като показваше държавни глави, благородници, известни хора и принц Ранд с последната му приятелка.
Почувства нервно свиване на стомаха.
— Съжалявам, Джералд. Бях последна на опашката за коафьора.
Джералд се усмихна и край очите му се появиха бръчици.
— Свършил е чудесна работа. Трябва да кажа, че приличаш на картина, която видях веднъж в книга за гръцките митове.
На Никол й стана хубаво от комплимента. В същото време нотката в гласа му леко я притесни — сякаш той знаеше защо е искала да бъде в такъв стил. Редакторът на модния раздел в «Аристократи» беше намерил един дизайнер, който пожела да й заеме рокля с надеждата, че ще може да я фотографира. По някаква случайност разполагаше с рокля, която отговаряше на нейните изисквания. Както беше му обяснила, въпреки че роклята надминаваше и най-смелите й очаквания, никой нямаше да прави снимки на нея самата.
Както повеляваше гръцкият стил, роклята оставяте ръцете й голи и падаше на меки гънки от пристегнатата със златен колан талия, което я правеше да изглежда по-тънка, отколкото си мислеше, че е възможно. Беше обула златни сандали с висок ток, а косата й — която бе отнела толкова време на дворцовия коафьор — беше вдигната високо на главата, частично сплетена и с вплетен в нея златен шнур. Малки къдрици обрамчваха лицето и галеха шията й. Не носеше никакви бижута. Нищо от това, което притежаваше, не би било достойно за роклята.
Като изненада за Ранд бе сложила контактните си лещи вместо очилата. Никога не я бе виждал без нейните очила и тя се питаше как би реагирал.
— Даваш си сметка, че това е голяма чест, нали, Никол? — промълви тихо до нея Джералд.
Никол го погледна, объркана от нехарактерно нервния му тон.
— Аз съм тук, за да работя, Джералд.
Джералд вдигна вежди.
— Надявам се само, че принцът е обмислил добре всичко.
Никол беше установила делови взаимоотношения с Джералд, единствения друг човек, на когото Ранд доверяваше своите тайни. Сега започна да се пита какво в действителност мисли Джералд за нея. Стегна се.
— Не разбирам…
Джералд я хвана за лакътя и я отведе встрани. Понижи глас.
— Обикновено подкрепям всичко, което прави, както и ти, Никол. За мен е чест и привилегия да бъда част от неговия персонал, да помагам в дневния ред и осъществяване на неговите цели, отнасящи се до страната. Както знаеш, подкрепях и решението му да си наеме някой да му помогне да си намери подходяща съпруга.
Никол кимна, но продължи да усеща стомаха си на топка.
— Изплюй камъчето, Джералд.
Той въздъхна, явно почувствал се неудобно от това, което искаше да каже.
— Загрижен съм, че вашата… че неговата… че — той погледна нагоре, като че ли очакваше думите да паднат от тавана.
Почувствала объркване и трепет, Никол поклати глава. Никога не бе виждала Джералд така затруднен в намирането на думи, винаги бе толкова спокоен и съсредоточен.
Джералд сведе поглед и сподави дълбоката си въздишка.
— Аз съм просто един възрастен човек, който винаги се притеснява — както знаеш. Казвал ми е неведнъж, че държи нещата под контрол, така че няма да си пъхам носа в това.
Той й се усмихна и неуверено я потупа по ръката.
— Наслаждавай се на тази вечер, Никол, но никога не забравяй защо си тук.
Никол кимна, готова психически да започне да изпълнява задълженията си. Положително нямаше нужда Джералд да й напомня защо е поканена.