Тя му позволи да я придружи до площадката на стълбището, където беше застанал иконом в зелена униформа. Той протегна ръка.
— Картичката ви?
Никол нямаше такава, но Джералд извади една покана от джоба на сакото си.
— Това е госпожица Никол Олдридж от Каледония, племенница на лорд Филип, барон на Дюпрения — произнесе напевно той, като че ли титлата имаше някаква тежест.
Под скептичния поглед на иконома Джералд добави:
— Присъства по лична покана на принц Ранд.
Икономът вдигна вежди, но обяви с отекващ глас името й на кипящото множество от хора долу. Тя започна да слиза по стъпалата сама. Обърна се и погледна Джералд, който й махна веднъж, после изчезна. Явно не беше поканен.
Няколко души от стоящите най-близо погледнаха към нея, после се върнаха отново към разговора си, след като си дадоха сметка, че не е някоя специална гостенка. Тя нямаше нищо против. Беше прекалено развълнувана от самото си присъствие тук, за да се тревожи какво впечатление прави на петстотинте известни, богати и титулувани гости.
След това съзря принц Ранд и сърцето й подскочи. Той се отдели от една група и се приближи до стъпалата. Докато го гледаше, тя забави стъпките си. Беше изумително красив в ушития си по мярка смокинг. Изумруденозеленият шарф го идентифицираше за всички, достатъчно глупави да не разберат кой е в действителност. Тя го виждаше всеки ден, прекарваше часове наред в тясно сътрудничество с него. Но все още успяваше да спре дъха й.
Особено сега. Той спря в подножието на стъпалата и вдигна към нея поглед, светнал от неприкрито възхищение — и нещо много по-обезпокоително. По лицето му се разля бавна усмивка. Никол потрепери от радост, дълбоко удовлетворена от факта, че усилията й по подготовката на тази вечер срещат неговото одобрение. Казваше си, че той едва ли ще забележи присъствието й, като се има предвид колко много хора трябваше да забавлява. Опитваше се да се убеди, че е забравил за нейната покана. Никога погрешна преценка не й бе доставяла такова удоволствие.
Докато тя се носеше по стъпалата, той не откъсна очи от нея. Наслаждавай се, но не забравяй защо си тук, пробягнаха думите на Джералд в ума й, и тя бързо отклони погледа си от Ранд. Не беше пепеляшка, която тепърва щеше да бъде омаяна от хубавия принц.
Почти бе достигнала подножието на стълбището, когато — в нарушение на протокола — принцът изкачи бързо последните пет стъпала, за да я посрещне. Член на кралското семейство никога не правеше това за човек с неблагороднически произход. Явно Ранд не искаше да се съобразява с традицията.
Заради нея. Кръвта на Никол започна да пулсира във вените, когато почувства погледа му по всяка частица на тялото си.
Той се наведе ниско над нея.
— Трябваше ли толкова да се бавиш? — Подкачи я той. — Пропусна опашката, наредила се да поздрави кралското семейство. Сигурно го направи нарочно. — Той се засмя.
Погледът му обходи тялото й, после спря на лицето й.
— Ти… — направи пауза, като че ли не можеше да намери думи. След това потушил пламъка в погледа си, заговори оживено: — Изглеждаш по-различно без онези абсурдни очила. Това ми дава възможност да видя по-добре очите ти. Сега ела. — Накара я да го хване под ръка и се обърна да я поведе надолу. — Опитвам се да си припомня всички подробности за петте жени, които поканихме тази вечер.
И това беше всичко. Липсата на очилата и елегантната й рокля в гръцки стил — почти не му направиха впечатление. Той непрекъснато виждаше жени с елегантни рокли, но все пак бе очаквала нещо като реакция. Яростно си напомни, че не е наета от принца, за да го впечатлява с вида си.
— Вече елиминирах една дама, която има склонност да се кикоти в най-неподходящи моменти — съобщи Ранд. — Мога да се закълна, че се присмиваше на роклята на майка ми, докато бе наредена на опашката.
— О, не — изохка Никол, неспособна да сдържи усмивката си. — Не можем да позволим това.
Въпреки споменаването на кралицата Никол имаше чувството, че се носи по въздуха, докато се спускаше плавно по стъпалата редом с принца. Когато успя да откъсне погледа си от Ранд, тя си даде сметка, че този път хората гледаха.
Всичко забелязваха — където и да отидеше принц Ранд, каквото и да направеше. Не трябваше да забравя това, тук — на това публично място — наложително беше да се отнася към него с цялата церемониалност, която изискваше положението му, независимо колко фамилиарни бяха насаме. С периферното си зрение улови ярка светкавица и разбра, че един фотограф ги е заснел. Издърпа ръката си от неговата.
Ранд се намръщи и погледна към фотографите. Сви рамене.