— Няма за какво да се притесняваш, Никол. Те вече са заснели километри лента — и не само с мен.
— Щом казваш — отвърна тя. Не се усещаше така спокойна като него. Ранд явно бе най-популярната фигура за пресата на този бал.
— Не вършим нищо извън обичайното тази вечер — додаде той успокоително. — Освен че си тук, за да ми бъдеш в помощ по един специален проект.
Тя кимна, без да е в състояние да срещне погледа му. Сърцето й се сви, когато разгада какво се крие зад думите му: Към нея се отнасяше не по-различно, отколкото, към която и да е от другите гостенки. Ранд я настани встрани, до една саксия с палма. Тя се стегна и се върна в ролята на служителка. Прегледа списъка с четирите останали кандидатки, с които той трябваше да се срещне, след това го запозна набързо с подробностите. Двамата потърсиха с очи жените в претъпканата зала, докато скритият в ъгъла оркестър преминаваше от камерна музика към първия валс.
— Яркорозовата рокля — кимна Никол по посока на жената. — Това е лейди Марла Йохансон. Определена е за първия танц. — Никол вече му бе съставила програма за танците. Каледония следваше много от традициите на деветнадесети век и от един мъж се очакваше да си запази танци предварително, за да си подсигури по-желани дами.
— Да, срещал съм я преди. Приятна жена — разсъди на глас Ранд, докато гледаше с преценяващ поглед лейди Марла. — Високият нордически тип. Била е обект на вниманието на не един мъж.
— Ъхъ — кимна Никол. Но почувства думите му като удар в стомаха и в сърцето й пламна неизпитвана дотогава люта ревност. Образец на изискана самоувереност, тя протегна ръце и принц Ранд ги хвана в своите, като се поклони ниско.
— Лейди Марла — поздрави я. — Не сме говорили с години.
— Да, ваше височество. Твърде дълго време.
Жената отговори на усмивката му, като че ли беше попаднала на най-голямото съкровище на света. Хвана го под ръка и той я придружи до подиума. Хвърли един последен поглед на Никол, устните му леко потрепнаха и тя се насили да се усмихне в отговор.
Наблюдаваше ги как се въртят в съвършен синхрон.
Погледът й следваше плавните движения на двойката, забелязваше дребни неща — как розовата й рокля докосва глезените му, как тя не снема очи от лицето му, как той стиска ръката й в своята. Изглеждаха идеално заедно.
Никол преглътна, ядосана на себе си заради изцяло женската и съвсем непрофесионална реакция. Знаеше от самото начало защо е тук. Нямаше никакво извинение или причина да изпитва ревност.
Тя въздъхна и се опита да потисне чувствата си. Слава Богу, нямаше защо да се преструва пред някой друг, освен пред Ранд. От всички страни бе заобиколена от увлечени в разговор групички хора, сред които се чувстваше като на остров.
Кралят и кралицата бяха в другата част на помещението, отпуснали се в двата си трона, заобиколени от прислужници и царедворци. Беше разделена от тях с огромното пространство на балната зала. Те може би дори не забелязваха, че е тук.
Огледа блестящата зала, невярвайки, че действително се намира тук. Високо на тавана висяха огромни полилеи, целите в кристални висулки. Махагоновият под бе излъскан толкова добре, че можеше да се огледа в него. Стените и таванът бяха украсени с изящни гипсови орнаменти и позлата, а цялата дължина на едната стена бе в огледала, които оставяха впечатление за безкрайност. На отсрещната стена имаше двукрили врати, водещи към една тераса. Оттам полъхваше лек ветрец с аромат на жасмин.
Почувства човек до себе си и вдигна поглед. Видя висок мъж с пясъчноруса коса.
— Познавате ли принца? Видях го да ви поздравява. Мисля, че не сме се срещали.
Никол се усмихна учтиво.
— Не, но аз знам кой сте — лорд Тейбърн, граф на Хевърингтън. Не сте ли ходили заедно на училище с Ра… с негово височество?
— Да, така е. Бяхме в един отбор за игра на поло. А вие сте?…
— Госпожица Никол Олдридж. От персонала на принца.
— От персонала? О! — Той вдигна вежди, после погледна към тълпата. — Ами… мисля, че тук някъде беше партньорката ми за танца. Приятно ми беше.
И си тръгна.
Това беше. Никол скоро си даде сметка, че който и да дойдеше, любопитен да види жената, с която разговаря принцът, изгубваше интерес, щом научеше, че е само една служителка.
Край нея се завъртя Ранд, прегърнал нордическата красавица. Поддържаше прилично разстояние между телата им, както забеляза Никол със задоволство. След това той насочи лейди Марла към края на балната зала, минавайки само на няколко фута от Никол при следващата обиколка. Улови погледа й, повдигна многозначително вежди, сякаш желаейки да узнае мнението й.