Никол вдигна на свой ред вежди, прехвърляйки въпроса на него.
Когато мина край нея следващия път, той едва забележимо поклати глава, явно намерил партньорката си за незадоволителна.
Никол въздъхна. Две бяха отхвърлени, оставаха още три. Не беше се доближила до успешния край. Но все още имаше възможност тази вечер — оставаха още три дами. Трябваше да открие жената, която ще сподели живота и мечтите му. Неговото легло. Прехапа силно устни.
Танцът приключи. Ранд прехвърли графинята на следващия й партньор и се присъедини отново към Никол.
— Не става.
Думите прозвучаха като музика в ушите на Никол. Но тя отказа да остави принца да се отърве толкова лесно. Не й харесваше мисълта, че цялата вечер ще бъде един пореден провал в усилията да му намери съпруга. Без съмнение беше твърде капризен.
— Но защо? Тя…
— Тя… се опитваше непрекъснато… да ме сваля, както вие, американците, бихте се изразили. Не ми хареса нахалният й маниер. Напълно неподходяща за принцеса.
— Разбирам. — Ако изобщо бе намерил жената за привлекателна, толкова лошо ли бе това? Физическата интимност би могла да доведе до любов, може би. Макар че изпитваше болка дори да говори за това, Никол се опита да го изтъкне. — Но ако дори малко я харесваше…
Като въздъхна с досада, Ранд й обърна гръб и се отдалечи в търсене на кандидатка номер три. Никол се загледа в златните си сандали. Защо беше толкова труден? Непрекъснато усложняваше задачата й. Прибързаните му оценки нямаше да ги доведат доникъде.
Със следващите две жени той се опита да танцува близо до Никол. Тя откри, че го търси в тълпата, наслаждавайки се на начина, по който я гледаше с всяко завъртане в нейна посока. Не можеше да отрече, че изпитва удоволствие от неговото внимание, въпреки че държеше друга жена в прегръдките си.
Той се намръщи над главата на кандидатка номер три и поклати глава над кандидатка номер четири. Въпреки че не изрече и дума за тях, Никол разбра какво й казва безмълвно. Отново ги бе намерил за неприемливи.
С всяко отхвърляне настроението й се повишаваше и тя се мразеше за това. Когато Ранд се върна при нея, направи усилие да защити въпросните жени — и да изпълни задължението си.
Ти просто не даваш никакъв шанс на дамите, Ранд — рече му тя тихо. — Как можеш от един танц да разбереш дали някоя от тези жени няма да ти стане добра съпруга!
— Разбира се, че мога! — Изстреля той в отговор. — Аз преценявам отлично хората.
— Каза ми, че искаш да я подбереш научно, с формуляри и оценъчни скали! — Обратите в действията му я поразяваха и въодушевяваха, въпреки че осуетяваха опитите и да му намери принцеса. — Сега ми говориш за инстинкти.
Той се навъси.
— Или се получава, или не.
Липсата му на логика внезапно я подразни. Защо бе променил позицията си сега, когато тя искаше повече от всякога да приключи, за да престане да копнее за нещо, което никога не би било възможно?
— И не се получи с нито една досега?
— Точно така. Уредила си ми танци с тях повече от един път. Това би трябвало да е достатъчно за втори шанс.
— Да, но…
Тъмните му очи пламнаха в емоция, която тя не можеше да разгадае.
— Никол, тази жена ще бъде моя съпруга. Мисля, че аз съм този, които трябва да прецени дали ще мога да понасям лицето на тази жена всяка сутрин на масата срещу себе си, или не.
Никол нямаше никакво желание да си представя подобни домашни сцени между него и бъдещата му жена. Беше успявала да не мисли за такива обезпокоителни интимности дни наред и не възнамеряваше да започне сега.
— Добре — кимна тя накрая. — Поне направи опит с лейди Джулия. Тя е добре образована, хубава…
— Върви като патица.
— Ранд! — сгълча го тя.
— Съжалявам, но наистина е така. Само я погледни.
Никол проследи погледа му към въпросната дама, която се насочваше към тях, съпровождана от последния си партньор — лорд Тейбърн. Тя наистина се движеше донякъде като патица — или може би като попова лъжичка.
— Това е защото тя е такава отлична ездачка, ваше височество — избъбри бързо Никол, преди двойката да се доближи до тях. — Смятах, че умението в ездата е едно от предпочитаните ви качества.
— По дяволите конете — промърмори Ранд с блеснал поглед. — Изобщо не ме е грижа дали… успява да се задържи на седлото или не.
Преди Никол да успее да реагира, той поздрави приятеля си лорд Тейбърн и лейди Джулия, след това съпроводи дамата до подиума.
Никол не можа да не се замисли над последната му реплика. Откога бе променил толкова драстично стандартите и предпочитанията си? Лицето й започна бавно да поруменява, когато си спомни как я бе изгледал точно тогава. Като че ли говореше за нея.