— Госпожице Олдридж? — изрече лорд Тейбърн с усмивка. — Изглежда и двамата сме без партньори за този танц. Може ли?
Никол отвори уста да откаже на този мъж, който бе толкова груб с нея преди малко. Защо в крайна сметка бе решил, че си струва да губи времето си с една служителка на Ранд?
Погледна бегло към Ранд и лейди Джулия тъкмо навреме, за да улови погледа на Ранд. Може би шансовете на лейди Джулия щяха да се увеличат, ако не стоеше тук. Тогава Ранд щеше да съсредоточи цялото си внимание върху партньорката си, вместо да се опитва да дели танца с нея. Тя кимна и преди да се усети, се озова до лорд Тейбърн, който я завъртя във валс на подиума.
Неподготвена, Никол настъпи крака му.
— Извинете, сър. Малко съм загубила форма.
Като момиче в Каледония бе научила традиционните танци, но откакто се бе прехвърлила да живее в Америка, танцуваше само в барове. И все пак бързо си припомни стъпките на виенския валс. След няколко бързи завъртания, нейният партньор се насочи към по-бавния външен кръг от танцуващи, така че да могат да разговарят докато танцуват.
— Трудно ми е да повярвам, че не ви канят често на танц — хубава дама като вас — избъбри той с безочлив тон, който накара Никол да се почувства неудобно. — Този негодник Ранд не е ли танцувал още с вас? Просто ви подпря на стената на стаята като някаква мебел.
— Не, не е така — защити го бързо тя.
Но не беше ли така наистина? Въпреки светлинката в очите си, когато я видя за първи път с тази рокля, всъщност не беше я третирал по-различно от служителка през цялата вечер. Не би трябвало, разбира се. Не би могъл.
— Не се бойте, Кларънс е тук — припя весело графът.
Влязоха в ритъм и ускориха темпото, вливайки се в пъстроцветния поток на другите танцуващи. Погледът на Никол попадна още веднъж върху Ранд и Джулия, но не можеше да разгадае изражението на принца.
— Госпожице Олдридж?
При въпросителния тон на Кларънс, Никол обърна отново поглед към него. Откри, че той отново я бе отвел към по-бавния кръг от танцьори. Там забавиха темпото, за да могат да говорят.
— Знаете ли, госпожице Олдридж. Сигурно много често се виждате с принца. Като служителка, искам да кажа. Питах се какво става с Ранд. Не се е движил с обичайната си тайфа от месеци.
— Той е… той е много зает с работа — смотолеви Никол, откъсвайки поглед от въпросния мъж. Всеки ден, с мен, добави тя безмълвно, неспособна да отрече удоволствието, което изпита при тази мисъл. Заля я чувство на вина, че отнема толкова много от времето на Ранд — време, което би могъл да прекара с някоя от кандидатките.
— Така разбрах и аз. Все пак човек има нужда да… отдъхне някъде. Имам чувството, че знам къде.
В очите му проблесна цинична искрица. Притисна Никол към себе си. Тя се напрегна. Искаше й се танцът да свърши по-скоро. Чувстваше се като в клопка.
— Ранд имаше някои… приятелки… с които бе доста близък — додаде Кларънс. — И аз често се наемах да лекувам разбитите им сърца, когато той минаваше нататък. Или даже преди това. Той обикновено нямаше нищо против. — Приведе се към шията й и вдъхна дълбоко. — Ухаете прекрасно, Никол. Мога да ви наричам Никол, нали? — промълви той в ухото й.
Никол почувства как ръката му се плъзва надолу по гърба й, опасно близо до задника. Разшири очи, шокирана. Облегна се назад, опитвайки се да увеличи разстоянието между тях; след това забеляза, че Кларънс гледа над главата й с неприятна усмивка на лицето.
— Изумително! Мисля, че този път не му е все едно. Ето го, идва.
— Какво…
Озовал се до тях, Ранд сложи ръка на рамото на Кларънс, принуждавайки ги да спрат танца.
— Остави я.
Усмивката на Кларънс не трепна.
— Не е много спортсменско, Ранд. Не виждаш ли, че този танц е мой?
Изражението на Ранд стана каменно.
— Не, Кларънс. Мой е. — Под нетрепващия му поглед Кларънс пусна Никол с въздишка на примирение и се отдръпна.
Обърнал гръб на Кларънс, Ранд дръпна Никол и се завъртя с нея на дансинга. Тя забеляза победоносното изражение на графа.
— Ранд, защо…
— Не оставяй този мъж близо до себе си — процеди той през стиснати устни, без да я поглежда. — Човек не може да му има доверие, що се отнася до красивите жени.
Думите му накараха сърцето й бясно да забие, но тя се опита да не показва как й е подействал комплиментът му.
— От къде знаеш, че той е този, на когото не може да се има доверие?
— Какво? — Ранд едва не спря да танцува, толкова силно успя да го изненада. За щастие се намираха в края на дансинга, където бавно се въртяха по-възрастни двойки, иначе някой би могъл да връхлети върху тях. — Какво имаш предвид с това? Не се интересуваш от него, нали?