Изумлението на лицето му изпрати фойерверки в сърцето на Никол. Не му беше все едно! Насили се да запази спокойствие.
— Ами той е граф…
— Това никога не е имало значение за теб — прекъсна я бързо той. — Искаше хората да бъдат третирани като равни, забрави ли? Заявявала си го достатъчно често.
Никол наклони главата си встрани. Завладя я чувство на триумф. Изпита силно желание да го накара да страда по същия начин, по който бе страдала и тя, докато го наблюдаваше как танцува с безброй красиви жени.
— Кларънс е весел и приятен. Много изискан. Жените харесват това у мъжете.
Ранд сбърчи вежди.
— Почакай малко. Не и ти. Ти не си толкова плитка.
Тя сви рамене със съзнанието, че така подчертава кадифената им белота.
— Трябва да признаеш, че е доста красив. Тази мека руса коса, тези сини очи…
Ранд изсумтя и тя почувства как пръстите на ръката му се впиват в гърба й.
— Кларънс е повърхностно, невъзпитано хлапе и ти ще постъпиш глупаво, ако го допуснеш до себе си, Никол.
Тя просто сви рамене и се усмихна, наслаждавайки се на тази изумителна проява на ревност.
Лицето на Ранд потъмня, очите му засвяткаха от гняв. Каза яростно.
— По дяволите, Никол. Това не е смешно. Той не е човек за теб.
Не е човек… Никол разбра, че се придвижват опасно близо до неща, които бе най-добре да останат неизказани. Но не можа да се въздържи да не попита:
— Откъде би могъл да знаеш, Ранд?
— Познавам те — ето защо — процеди той, понижавайки гласа си до шепот. — Познавам те!
Преди тя да успее да каже и дума, той я притисна до себе си и я завъртя във валса. Не общуваше вече с думи, но Никол усещаше силно топлината на тялото му, толкова близо до нейното, обгърнало я като в прегръдка. Докосването на ръката му беше като огън. Изгаряше тялото й през копринената рокля — чак до сърцето. За щастие никой не можеше да види как й въздейства. Дори Ранд.
Особено Ранд. Той танцуваше с нея като с всяка друга жена, поддържайки дискретна дистанция между телата им, докато се въртяха в залата. Вдигна поглед и откри, че я наблюдава. Усмихна й се с такава нежност, че дъхът й спря. За един безкраен момент не можеше да мисли за нищо друго, освен за него — забрави къде са и защо. Музиката и бъбренето избледняха с ритмичното движение на телата им. Този момент беше неин и само неин — единственият й шанс да изпита нещо, за което само бе мечтала.
Това е абсолютна фантазия, Никол, ти не си никаква Пепеляшка. Не я беше грижа. Със сърце, изпълнено с радост, тя му се усмихна.
В очите му веднага проблесна ответна искрица. Притисна я леко, така че доближи устни до ухото й.
— Това ти харесва — рече й тихичко. — На мен също.
— Ммхм — опита се да каже нещо Никол, без да смее да се довери на гласа си. Танцът с нея му доставяше удоволствие.
Никол силно стисна очи, изключвайки се от реалността, за да се концентрира върху нещата, свързани с него: уханието на мъж, силата на тялото му, толкова близо до нейното.
Тя се озова някак си още по-близо до Ранд, дължината на стъпките им намаля, движенията им се съсредоточиха в техен малък собствен кръг. Никол положи чело на рамото му, докато той се полюляваше в такт с нея, и полека затвори очи. Някой ден щеше да разправя на децата си как е танцувала с принца на бала. Винаги щеше да си спомня колко съвършено е било всичко с този недостижим мъж, едно време…
Музиката спря и с това сложи край на нейните фантазии. Шумът, светлините, тълпата се върнаха с пълна сила — по-ярки от всякога.
Смутена, Никол си даде сметка, че всъщност се е сгушила в принц Ранд. Отдръпна се и отстъпи крачка назад, но коленете й заплашваха да поддадат под нея.
Когато го погледна този път, тя се насили изражението й да остане хладно, а гласът й — да прозвучи делово.
— Лейди Джулия — остави я без партньор.
Той се усмихна с крайчеца на устните си, но дали тайно се подсмихваше на нейното безпокойство, или просто бе щастлив да бъде с нея — не можа да разбере.
— Трябваше да те спася, Никол.
— Но единствената причина, поради която съм тук, е да ти намеря съпруга!
Усмивката му угасна.
— Престани да ми напомняш — смъмри я той остро. — Много добре знам защо съм те наел.
— Тогава иди да поговориш с нея, веднага — нареди мило Никол, като преглътна силно, усещайки буцата в гърлото си.
Тялото й още гореше от допира с неговото. Усети непреодолимо желание да се притисне силно в него, да почувства пламналата му кожа до своята. Какво си мислеше тя? Защо я бе допуснал да танцува толкова близо до себе си? Само защото му доставяше удоволствие да гледа как жените се хвърлят на шията му?