— Никол — промълви той нежно.
Никол вирна брадичка.
— Оправи се с лейди Джулия. Настоявам.
Ранд присви очи, едно мускулче на бузата му заигра.
— Много добре. Нищо не върши по-добра работа от деликатното убеждаване. — Обърна се и се запъти да търси кривокраката лейди Джулия.
Никол въздъхна и се върна на мястото си до палмата. Какво й става? Никога не би трябвало да забравя, че се намира сред любопитна тълпа, че е тук, за да помогне на принца да намери своята принцеса. Така ли демонстрираше лоялността си към своята страна? И какво си мислеше Ранд, като й позволи да се държи като последна глупачка?
Тя хвърли поглед към мястото, където стояха кралят и кралицата, и с облекчение видя, че вече ги няма. Ранд явно бе решил, че може да прави каквото си иска. Но фотографите…
И от тях бяха останали само няколко. Повечето вероятно си бяха тръгнали, за да предадат снимките си за утринните издания. Слава богу… Значи никой, с изключение — може би — на няколко любопитни танцьори в съседство, не бе станал свидетел на това как бе изложила сърцето си на показ пред всички.
Преди да успее да продължи със самообвиненията си, пред нея се изпречи иконом в униформа.
— Искат да говорят с вас. Моля, елате оттук.
Никол го изгледа и почувства как я обзема смущение. Погледна към Ранд, но се съмняваше, че молбата може да е дошла от него. Той наистина я бе послушал и дори в момента се усмихваше, докато лейди Джулия казваше нещо удивително остроумно, без съмнение — сложила ръката си в неговата, с очи, блеснали от възбуда и неприкрито възхищение.
Не беше означавал нищо, даде си сметка тя с болка в сърцето. Техният танц не бе означавал абсолютно нищо. Дори сега той протягаше ръка към дамата с титла, водейки я към подиума, прегърнал с привичен жест талията й.
— Госпожице Олдридж? Не ме ли чухте? — Напомни за себе си икономът.
— О, да!
Кой ли искаше да говори с нея? Не можеше да си представи.
Когато разбра, й се прииска да избяга и да се върне право в Америка.
Икономът я съпроводи през страничен коридор, който водеше от балната зала към малка всекидневна. Вътре чакаше кралица Евридика. Без да изчака иконома да затвори вратата, тя започна:
— Вие, млада госпожице, отидохте твърде далеч.
— Извинете ме, ваше величество? — запита Никол, като вдигна леко брадичката си. Искаше да се държи пред кралицата с достойнство — малкото, което беше й останало.
— Вашето парадиране с чувства към моя син не остана незабелязано — изсъска тя, застанала в скована поза пред Никол.
— Ние само танцувахме — опита се да каже Никол, но кралицата незабавно я прекъсна:
— Неспособността ви да преценявате нещата е шокираща. Какво ви дава право да пилеете времето му като партньорка за танци? Синът ми казва, че сте тук само за да му помогнете да се свърже с подходящи жени, което не включва вас.
Никол се смути, но не можа да не се опита да се защити.
— Знам това, ваше величество. Аз не бях…
— Не ме прекъсвайте, момиче. Виждам точно какво правите, но няма да го позволя. Заради сина ми и заради бъдещата му съпруга. Пародията, увековечена от мъжете на рода Холингсуърт, ще спре дотук!
Никол се опита да схване за какво става дума, да разгадае думите й, а в гърдите й застана гореща топка на вина и смущение.
— Няма да ви позволя да излагате на риск бъдещето му — продължи задъхано кралицата. — Не сте нищо повече от една търсеща благоприятни възможности нахалница и аз няма да ви оставя да душите около сина ми. Чувате ли ме? — Изглеждаше толкова ядосана, че устните й трепереха. — Сега се махайте от очите ми!
Поразена от чудовищните обвинения на кралицата, Никол отстъпи несигурно назад, сякаш я бяха ударили. Обзе я чувство на болка и унижение. Кралицата стоеше — надменна и властна — в очакване да бъде освободена от присъствието на незначителната си поданичка.
Никол направи още една крачка назад, обърна се и застави краката си да я отведат от стаята. Намери се отново в пъстроцветната, ярко осветена бална зала, заобиколена от блестящи благородници и «Аристократи». Където решително не й беше мястото.
Забърза към най-близкия изход, който водеше към южната тераса.
Изправила гръб, тя си представи стотиците, впити в нея очи — виждащи, знаещи, заклеймяващи.
Те знаят. Знаят какво съм направила.