— Знам.
Една проста дума, изпълнена с разбиране и нежност. Спомни си разговора им по време на танца. Аз те познавам. Господи, как се нуждаеше от него! Неговото съчувствие разбиваше всичките й усилия, разстройваше трудно намереното й спокойствие.
Тя въздъхна и сълзите рукнаха от очите й.
Обгърнаха я силни ръце. Тя се притисна към Ранд, докато сълзите се лееха, докато той мълвеше в ушите й утешителни думи, които не означаваха нищо — и означаваха всичко.
Леко докосна с топлите си устни слепоочието й. Отдръпна се дотолкова, колкото да погледне лицето й, да избърше сълзите й с палци.
— Знаеш ли колко красива изглеждаш тази вечер? — прошепна той. Нежната му усмивка бе най-чудесната гледка, която Никол бе виждала. — Атина би позеленяла от завист, ако можеше да те види. Ти си моята сбъдната детска фантазия.
Макар че й беше ясно, че той само се опитва да я разведри, искаше й се да потъне в сладките думи и никога да не изплува. Но здравият й разум се пребори с тези безразсъдни чувства. Наведе очи и откри, че се взира в кралския герб върху зеления му шарф — който красноречиво й напомни за неговото положение.
— Не трябваше да идвам на бала. Това беше грешка.
— Никол, аз поисках да бъдеш там. Дрезгавият му глас моментално превърна болката й в желание. Той едва докосваше раменете й, където бе поставил в нежен жест ръцете си. Но тя усещаше мускулестото му тяло през тънката тъкан на роклята си и кожата й пламна. Не можеше да погледне лицето му, докато мислеше за него по този начин, докато го желаеше. Би могла да прочете желанието в очите й.
Но той отказа да приеме опита й да го отбегне. Прокара кокалчетата на пръстите си по бузата й. Никол никога не бе изпитвала такова мъчително сладко чувство при докосване. След това, нежно и настойчиво, той вдигна брадичката й. Лунната светлина надникна в тъмните му очи и дъхът на Никол спря. Сърцето й заби силно, кръвта й закипя в очакване и жажда. Копнееше за нещо повече от неговото докосване. Копнееше за излаз на силните емоции, които той събуждаше в нея.
— Никол — едва чуто промълви той. Гласът му трепна, превърнал името в признание, откровение, обещание.
Въпреки намеренията си, Никол почувства как се загубва в погледа му. Неспособна да помръдне, неспособна да мисли, тя просто го очакваше да се случи. Удивление, наслада — думите не можеха да опишат чувствата й, когато той по някое време се наведе към нея и жадно впи устните си в нейните.
Единадесета глава
Внимателно изгражданата стена между тях рухна. Никол почувства как в нея избухват хиляди искри на удоволствие и внезапно разбра, че сърцето й е безвъзвратно отдадено. Преди да се усети, беше скъсила неуловимата дистанция между тях и притисна болезнено напрегнатите си гърди към него с въздишка на върховна наслада.
Нейната отзивчивост сякаш отприщи нещо у Ранд и той загуби своята сдържаност. Сграбчи талията й със силната си ръка и я привлече към себе си, а чувствените му устни потвърдиха по безусловен начин правата си над нейните.
Той ме желае. Той също гори за мен. При това опияняващо откритие Никол се изви назад, напълно откривайки се за него. Връхчетата на езиците им се докоснаха. Отначало се насладиха на усещането, на вкуса на другия. После, с нараснала настойчивост, започнаха да се изучават. Целувката стана страстна, собственическа, разпалвайки отчаяно, безразсъдно желание.
Като я стисна за бедрата, Ранд се облегна на колоната. Разтвори краката си и я придърпа между тях. Раздвижи предизвикателно бедра и Никол почувства силата на неговото желание. Нещо в нея сякаш се възпламени. Инстинктивно се поддаде на забранената прегръдка, жадуваща за още по-голяма близост. Дланта му я подхвана отдолу и я прилепи плътно до неговото тяло. Чуваше се само задъханото им дишане.
— О, да — изпъшка Ранд, обсипвайки с целувки бузата и шията й. — Да, да, да!
С леки, захапващи целувки, той плъзна устни надолу по шията и голото й рамо. Зъбите и езикът му изпратиха вълни на удоволствие през тялото й.
Затворила очи, Никол започна да губи ориентация, усещаше коленете си толкова омекнали, че се крепеше само на неговата прегръдка. Въздъхна дълбоко. Наслаждаваше се на неговите милувки, жадуваше за тях. От кога бе желала всичко това? От първия ден, когато се срещна с него. Срещна се с него… защото я бе наел да му намери подходяща съпруга. А тя се държеше точно както очакваше кралицата.
Никол се вцепени, изпитала внезапно срам при тази мисъл. Тя се застави да се отдръпне, да пренебрегне раздиращото я желание.