— Ранд, спри…
— Никол…
— Не мога. Трябва… трябва да си вървя — Пое замаяна назад към изхода, препъвайки се в бързината да остави разстояние между тях. Ръцете на Ранд се опитаха да я задържат, на я настигнат.
— В залата ли се връщаш? — Изрече дрезгаво той.
Никол се опита да не обръща внимание на обърканото му изражение.
— Не, в стаята си — за да не приеме това като покана, тя добави рязко: — през служебния вход.
Обърна се и хукна надолу по стъпалата, прекоси затревената площадка, после потъна в сенките на градината.
Настойчивото чукане не спираше.
Никол с мъка отвори очи. Чувствата й бяха в безпорядък, цяла нощ се бе мятала и въртяла, изтерзана и жадуваща това, което не би могла да има, пресъздавайки отново и отново в съзнанието си кратките, но изпълнени с екстаз моменти в прегръдките на Ранд. Заспала бе едва призори.
Не можеше да игнорира повече шума. Стана от леглото и навлече някаква роба. Приглади назад разбърканата си коса и открехна вратата. Видя пред себе си застаналия със смутено изражение на лицето Джералд, понесъл в ръце куп вестници.
— Да, Джералд?
— Принцът ме помоли да ви ги предам.
— Вестниците? — Объркана, Никол разтвори по-широко вратата и взе вестниците от него — поне половин дузина тежки неделни издания.
— Искаше да ги видите преди… преди да разберете от друго място.
Никол не го чу. Хванала с несигурни ръце един от многото, тя се взираше като хипнотизирана в предната страница на Калдониън таймс най-отгоре на купчината. Оттам в нея се втренчи собственото й лице — това бе огромна снимка на тях двамата с Ранд. Заглавието отгоре крещеше:
МИСТЕРИОЗНАТА ЖЕНА РАЗКРИТА?
Снимката бе направена толкова отблизо, че те сякаш не танцуваха, а бяха притиснати в страстна прегръдка. Видя за първи път изражението на Ранд, докато той танцуваше с нея — напълно забравил за хората около тях, отправил към нея изпълнен с копнеж поглед, докато тя се гушеше в рамото му.
След начина, по който я бе целунал, тя прие, че той е увлечен по нея. Но да го види така изложено пред очите на всички…
Коленете й поддадоха и тя се отпусна на креслото пред камината. Притисна устата си с ръка, усети как в нея се надига вълна на разкаяние и безпокойство.
— О, не…
— Съжалявам, Никол… — Джералд се поколеба. — Знаеш каква може да бъде пресата.
Никол се застави да прелисти и другите вестници. Още заглавия:
И от скучната консервативна преса:
И още снимки — безброй снимки. Повечето бяха вариации на първата фотография, направена, когато танцуваха заедно. Една от тях бе уловила момент, в който Ранд, затворил очи, бе притиснал буза в косата й. На друга, заснето в едър план, се виждаше лицето й със замечтана усмивка на устните.
Имаше още: допълнителна информация за нея, редакторски спекулации, снимка на чичо й, лорд Филип Олдридж, опитващ се да избяга от фотографите пред дома си късно предната нощ.
И най-лошото — късно издание с интервюта на нейни съученички.
Тя непрекъснато се опитваше да си намери богат мъж, да се домогне до благородническа титла. Искаше да бъде най-популярното момиче в училище.
Никол почти не си спомняше цитираното момиче, това, което си спомни, не беше приятно.
— Защо? — изтръгна се като вопъл от нея. Тя прегледа набързо статията, в която се поставяше под въпрос пригодността на Ранд да служи на страната си след поредицата от скандални любовни истории. — Защо е трябвало да снимат Ранд само с мен, а не с някоя от другите жени, с които танцува?
Стори й се, че на Джералд му стана ужасно неудобно. Даде си сметка, че той сигурно вярва на напечатаното. С внезапна увереност разбра, че предната нощ се с опитвал да я предупреди. Да я предупреди, че и принцът може да изгуби усета си за реалност. А тя бе помогнала това да се случи.
Догади й се.
— Трета страница на Таймс може да ти се стори интересна, Никол — каза Джералд кротко.
След това той учтиво се поклони и излезе. Никол едва забеляза затварянето на вратата след него, докато търсеше трескаво въпросната страница.
— О, господи… — Тя се втренчи в снимките — монтаж от поне десет фотоса. На почти всеки от тях се виждаха двамата с Ранд, проследена бе цялата им нощ заедно.
Моментът, в който бе пристъпил напред и бе слязъл заедно с нея надолу по стъпалата с широка усмивка на лицето. В интимен разговор до стената, свели глави, един към друг. Моментът, в който се бе насочил към лорд Тейбърн с лице, на което се четяха раздразнение и ревност.