Единствените снимки, на които тя не се виждаше, показваха ядосаната кралица, както и Ранд, танцуващ с една от кандидат принцесите — с отегчено изражение, обърнал лице встрани. Вероятно търсещ я с поглед. Думите отдолу гласяха: Въпреки танците с безброй красавици на бала, нито една от тях не накара очите му да заблестят — както това стори собствената му служителка, жената без благородническа титла Никол Олдридж.
Беше прекалено. Трябваше да направят нещо, за да спрат коментарите.
Тя грабна купа вестници и се запъти към врата, преди да си даде сметка, че е по нощница и халат. Не можеше да се появи така пред принца. Не и сега. Питаше се дали изобщо би могла да се изправи пред него и да запази едновременно дистанция, деловото си поведение. Нямаше избор. Това бе единственият начин да оправи бъркотията, да възстанови част от раненото си достойнство.
Докато се обличаше в най-строгия си костюм, се опита да изтласка от съзнанието си спомена за целувката. Тя не означаваше нищо. Не можеше да позволи да означава нещо.
Без да обръща внимание на сервираната на терасата закуска, Ранд се взираше в снимката. Изразът на лицето му — той приличаше на чезнещо от любов учениче. Като какъв глупак се бе проявил снощи…
Нямаше и представа, че може да изглежда толкова прозрачен. През целия си живот се бе учил да крие емоциите си от другите, но снощи бе забравил всичко, освен радостта да държи Никол в прегръдките си.
Не беше обърнал никакво внимание на нахалните фотографи — готов да повярва, че скритите до този момент чувства ще си останат скрити. Толкова сигурен, че никой няма да узнае.
Да узнае… какво?
Погледът му попадна на снимката, на която се бе запътил да изблъска Кларънс, да махне мръсните му лапи от Никол — неговата Никол. Амбициозният му училищен другар бе танцувал с нея точно с тази цел, даде си сметка сега Ранд. Така се бе гордял, че владее чувствата си, че никога не може да стане подвластен на женския чар, че винаги контролира нещата.
Кларънс е искал да натрие носа му, да извади наяве истината, толкова ясно изписана по лицето на Ранд. Истината…
Господи, аз съм влюбен в нея. Истината го зашемети като удар в стомаха. Той скочи, като събори стола си на пода. Приближи с несигурни крака до парапета и го стисна силно с ръце, отправил невиждащ поглед към зелената морава и спретнатите цветни лехи.
Кога бе станало това? Как е могъл да допусне да се случи?
Като проклинаше, се хвана за главата. Как, по дяволите, би могъл да го предотврати? Не би могъл да накара Никол да изглежда по-малко съвършена заради него, а сега бе вече твърде късно.
Грабна отново вестника и влезе в стаята. Започна да крачи напред-назад, гложден от неспокойно чувство. Взе да прелиства страниците, да гледа снимките, разпознал истината в тях.
Захвърли вестника настрани и веднага взе друг от дивана. Дори сега, след като разбра какъв глупак е бил, не можеше да не изпита удоволствие докато я гледаше на снимките. Тя напълно го бе омаяла предната вечер. Това ли бе всичко — магия за една нощ?
Не. Изобщо не бе така. Тя би могла да се появи облечена в чувал, и сложила онези глупави очила и това изобщо нямаше да има значение. Озарила бе балната зала с такова сияние, че той не беше в състояние да погледне, която и да е друга жена. Тялото му още изпитваше желание; душата му жадуваше за нейната. Копнееше да сподели с нея своите тайни, своите мечти. Както го бе правил през последните месеци.
И все пак — това, което никога не би могъл да сподели с нея, бе любовта.
Направи я своя любовница… Отново чу думите на баща си, които му се надсмиваха. Не, той отказваше да я унижи по този начин. Тя можеше и да е обикновена жена, но не заслужаваше подобна връзка, макар и с принц.
Тази мисъл го смаза като оловна тежест. Енергията напусна тялото му и той се отпусна на кушетката. Трябваше да намери някоя друга жена — някоя благородничка — и да се ожени за нея. Жена, която никога нямаше да обича колкото Никол. Най-доброто, на което можеше да се надява, бе да си намери една приятна жена, с която да съжителства без затруднения. Някога бе казал на Никол, че не очаква нищо друго от бъдещата си съпруга. Господи, това бе толкова отдавна… И като си помислеше само — действително бе вярвал, че нищо друго не му е нужно! Самата Никол му бе показала колко много греши.
Никол… Никога не би могъл да я има. Никога не би могъл отново да я държи в прегръдките си, да я успокоява, да усеща устните й под своите. Освен ако…