След разговор с личния секретар на Зара, Никол бе решила, че — подобно на обвързаната с традиции Каледония — Омат също е изправена пред предизвикателствата на модерното време. Помисли си, че това би представлявало добър старт за Ранд при запознаването с принцеса Зара. И нещо повече — Зара бе поканена за дълъг престой, за разлика от досегашните случаи. Ранд не би могъл да я отхвърли с лека ръка. Действително щеше да има възможност да опознае тази жена.
Никол слезе по стъпалата и се поклони на принцесата — традиционен знак на уважение при среща с член на кралското семейство от Омат.
— Принцеса Зара, толкова съм щастлива, че приехте поканата на кралското семейство. Аз съм Никол Олдридж, сътрудничка на принц Ранд.
— Къде е принцът? Не е ли дошъл да ме посрещне? — попита Зара с акцент, носещ отпечатъка на родната й страна — мъничка, но прогресивна близкоизточна държава.
— Принцът и семейството му ви очакват вътре. Той сметна, че бихте искали първо да се поосвежите — обясни Никол.
Всъщност нямаше никаква представа какво смята Ранд. Когато си говореха — което ставаше рядко тези дни — разговорите им бяха кратки, по същество, болезнено делови. Стената между тях бе не само издигната отново, но този път бе изградена толкова солидно, че тя едва забелязваше човека от другата страна.
Беше му споменала за принцесата. Той беше казал, че му звучи задоволително и се съгласи да я покани на покани на гости.
Джералд бе помогнал да подготвят нещата. Това бе единственият им контакт след бала преди две седмици и ужасната сутрин след това. Оставаха само две седмици до момента, когато тя щеше да си тръгне, освен ако принцеса Зара не се окажеше въпросната подходяща личност.
Подходящата личност… Сърцето на Никол се сви от болка. Смяташе, че държи чувствата си под контрол, но сега, когато принцеса Зара стоеше пред нея, бе обзета отново от терзанията на безнадеждната си любов.
Като извърна лице от гостенката, тя примигна, за да прогони влагата от очите си. Не искаше да остави чувствата си да вземат надмощие. Отказваше да го направи.
Вдигнала брадичка, тя успя да се усмихне и поведе принцеса Зара вътре. Заведе я заедно с прислужничката и в апартамента за гости, докато един иконом показа на прислужника съседна стая, а други дворцови служители внесоха багажа.
Апартаментът на принцесата беше през една врата от нейния, още по-близо до апартамента на Ранд.
Вътре Зара разви копринения шал от главата си с дълги, грациозни пръсти. Протегна ръка и прислужничката веднага се озова зад нея да го поеме.
Дъщеря на майка европейка и арабски крал, младата жена изглеждаше още по-привлекателна, отколкото на снимките. Извитите вежди подчертаваха дълбоките и черни очи и дългия арабски нос. Но кожата й беше млечнобяла, а не мургава — наследство от русата й майка, без съмнение. Този изразителен контраст, както и стройната й фигура, я правеше да изглежда екзотична и невинна и същевременно излъчваща чувственост. Красива по всякакви критерии.
Докато оглеждаше принцесата, на Никол й се зави свят, почувствала, че се сбъдва най-лошият й кошмар. Никои мъж не би могъл да устои на тази жена. Тя щеше да бъде съвършена съпруга на един принц.
С помощта на своята прислужничка принцеса Зара махна и увилата цялото й тяло наметка, като разкри богато украсен копринен костюм с панталон. Тя се усмихна топло на Никол.
— Тъй като изумруденозеленото е цветът на страната ви, избрах този тоалет в знак на вежливост. Подходящ е, нали?
— Изглеждате прекрасно, принцесо — отвърна Никол, като застави гласа си да прозвучи спокойно и делово и се опита да се пребори с бушуващия в нея демон на ревността. Можеше да понесе това. Трябваше да го понесе.
Ранд може да не хареса дори тази жена, помисли си тя, ненавиждайки се за дребнавата мисъл. Все пак си представи как той ги сравнява. Знаеше, че не може да се мери с нея. Никога не е била чаровница — не като тази жена, която оглеждаше своето отражение в огледалото и си слагаше грим, от който дори нямаше нужда.
Никол придружи принцесата до една уединена приемна, където чакаше кралското семейство. Икономът бе избързал напред да ги извести за пристигането на принцеса Зара.
Никол погледна прелестната жена, която пристъпяше толкова грациозно от едната й страна. Зара имаше царствена осанка. Съвсем ясно беше, че е израснала в кралско семейство, че очаква от по-долустоящите да се държат с нея по подобаващ за положението й начин. И все пак не изглеждаше надменна. Тя просто приемаше уважението на околните за свое право.