— Ранд. — Гласът на баща му го върна отново към реалността, към родителите му и жената, която Никол бе подбрала специално за него. Тя наистина бе красива, изискана, благородна.
От тази дума сърцето го заболя. Никол лично се бе спряла на принцеса Зара, която отговаряше на всичките му изисквания. Тя искаше той да хареса нейната избраница. Дългите години дворцово възпитание му помогнаха да се усмихне отново и да се обърне към принцесата.
— Можеш да се гордееш със себе си.
При звука от гласа на Ранд в стаята Никол се вцепени. Ръцете й застинаха върху купчината документи, които сортираше на бюрото си.
След бала се бе изместила да работи в апартамента си, а Ранд се върна в своя офис. Въпреки че бяха продължили да работят в библиотеката дори след като то вече не се нуждаеше от патерици, те се направиха, че излекуваният й крак е причината да се разделят, докато работят.
Никол си пое дъх и се опита да върне самообладанието си. Обърна се с лице към него и се застави да остане спокойна, докато гледаше мъжа, когото обичаше.
— Радвам се, че сте доволен, ваше височество. Приемам, че одобрявате принцеса Зара?
— Определено. Тя успя да очарова и краля, и кралицата.
Дали не се опитваше да й напомни за собствения и провал в това отношение? Но най-голямо значение имаше мнението на принца. Тя се насили да зададе въпроса:
— А вас?
— Разбира се — отвърна Ранд, докато се усмихваше само с ъгълчетата на устните си. — Намирам, че е очарователна, интелигентна и отлична събеседничка.
— Никакви… досадни навици? — попита тя меко.
— Абсолютно никакви. — Говореше бързо, но все пак Никол забеляза рязка нотка в гласа му. В защита на принцеса Зара? — Всъщност тя би станала отлична принцеса на Каледония, като при това би вляла така необходимия привкус на една нова култура. Предполагам, че си помислила и за това. Мислиш за всичко.
— Е, да — и това ми мина през ума. — Сърцето я заболя и й се прииска да се размърда, да реагира по някакъв начин. Неговото присъствие изпълваше стаята, изпълваше нейните сетива с тайни, непостижими копнежи, които се опитваше да игнорира с всички сили. Със свирепа решителност тя се насили да остане съвършено неподвижна, съвършено спокойна. — Благодаря, сър.
— Всъщност искам да поработиш с Джералд при планирането на специален излет за нас двамата до имението ми в провинцията. Бих желал да прекарам известно време сам с нея… насаме. — Гласът му придоби леко колеблив тон, сякаш не искаше да разкрива тайните желания, които се криеха зад молбата му.
Представата за тях двамата заедно сами сякаш преряза Никол. Тя го видя да седи до Зара пред камината като и се усмихва с онази своя специална усмивка на споделена интимност, която толкова я бе очаровала. Видя го да целува Зара, знаейки от опит колко жарки могат да бъдат ласките му, знаейки как Зара естествено би чезнала в неговите прегръдки. Представи си го как дава на Зара нещо повече, нещо, което тя никога не би могла да има, връзката между любовници.
Погледна надолу към бюрото. Не можеше да му позволи да я види, да позволи, на когото и да е да види болката, която пронизваше сърцето й. Сама си бе навлякла тази безнадеждна любов. Беше наета да свърши определена задача, да помогне на страната си. Беше очаквала, че ще накара чичо Филип да се гордее с нея, а вместо това го бе притеснила, бе го направила за посмешище пред другите благородници. Беше се надявала да живее според очакванията на родителите си и според своите собствени. Вместо това бе извършила нещо немислимо.
— Никол?
Дрезгавият, колеблив глас отиде право в сърцето й и тя едва не загуби самообладание. Заля я споменът за това как бе говорил с нея онази нощ в храма и краката й омекнаха. Впрегна отново решителността си и се стегна. Отчаяно потърси за какво да се хване и грабна един бележник от бюрото, разтвори го и взе да драска някакви ненужни бележки.
— Нещо друго? — попита делово тя, без да вдига поглед, звучаща на самата себе си хладно рязка. — Специална вечеря, може би? Мисля, че на принцесата би й харесало да се запознае с културата на Каледония, след като би могла да стане гражданка на тази страна. Мислили ли сте да направите обиколка на града? Или да я заведете на концерт, в Националната галерия, подобни неща? Сигурна съм, че ще бъде очарована, а на вас би позволило…
Тя вдигна поглед към Ранд и млъкна. Лицето му беше като изсечено от камък.