— Знам го. Както и жената, взела теб за съпруг.
Никол затвори очи и й се прииска да бъде далеч, на хиляди мили оттук. Те продължиха да си разменят закачки още цял час. Доповръща й се. Не стига, че бяха толкова прозрачни — още по-неприятен бе фактът, че Ранд я бе подложил на всичко това. Да не би да си мислеше, че е от камък? Или че целувката им не е означавала нищо за нея? Както не бе означавала нищо за него.
Двамата кралски потомци можеха да се имат един друг. Не я беше грижа. Освен в смисъл, че това щеше да бъде неин успех, че би доказало на цялата страна, че няма собствени кроежи за принца. Щеше да е доказателство и за нея самата.
Интересът на пресата към нея вече бе отстъпил пред спекулациите относно принцеса Зара. Сега таблоидите бяха изпълнени с предсказания за бъдещ брак между тях. Дворцовата пресслужба дори бе предоставила снимки на Ранд и Зара от многобройните им срещи, в които принцът впечатляваше като внимателен спътник на екзотичната гостенка от чужбина.
Естествено, дворецът не потвърждаваше официален годеж — с думите, че е още рано, но по всичко личеше, че това е предстоящо. Пресата обсъждаше надълго и нашироко какво би означавало свързването на кралските семейства за двете страни. Никол полагаше дяволски усилия да изпита удовлетворение от своя успех. От каквото и да е.
Откъм задната седалка до нея долетя смесилият се в едно мъжки и женски смях. Не би ли могъл Ранд да прояви елементарна вежливост и да вдигне разделителното стъкло? У нея се бореха яд и болка. Той беше наистина жалък.
Мъките на Никол временно приключиха, когато се озоваха сред боровите гори на планината и двете лимузини тръгнаха по виеща се нагоре алея, довела ги накрая пред портала на една ловна хижа.
Джералд хвърли приветлив поглед на Никол, докато вървяха след принца и принцесата. Бяха ги оставили да се оправят сами, както често се случваше с прислужниците и персонала на кралските особи.
— Тази хижа е била построена от крал Едбърт Втори в средата на осемнадесети век — каза й той. — Единственото допълнение към оригиналната постройка е един голям гараж. Ето — плоският покрив там — посочи й към сградата.
— Интересно — излъга Никол, с надеждата, че Джералд ще й повярва.
Тогава забеляза съчувствения му поглед върху себе си. Погледна встрани: Не й се искаше да разбере как се чувства. Само когато не се намираше в присъствието на Ранд, би могла поне малко да отдъхне, но не искаше Джералд да знае каква болка изпитва всеки един момент, всеки ден — непрекъснато.
Дори сега не можа да се въздържи да не проследи с поглед как Ранд съпровожда Зара по коридора до стаята й. А къде беше спалнята на Ранд? Нещо я бодна в сърцето.
С мъка върна вниманието си към сградата и изгледа безучастно тежките дъбови греди, сложната дърворезба по стените и масивната каменна камина, които й посочи Джералд.
— Прекрасни са — изрече тя с глас, прозвучал по-скоро като шепот.
— Добре ли си? — попита Джералд.
Никол кимна, след това се усмихна смело, решена да не го оставя да види колко зле се усеща.
— Само малко главоболие. Може ли да ми покажеш стаята ми? Искам да се поосвежа.
Малката им група зае едва половината стаи. Стаята на Никол бе разположена в дъното на коридора. Принцеса Зара получи — както подхождаше на положението й — вторият по големина и елегантност апартамент след този на Ранд. Те бяха и съседни. Доколкото Никол знаеше, свързваше ги обща врата.
Просто трябваше да се опита да ги избягва през следващите четири дни. За съжаление това щеше да бъде невъзможно в такава малка група.
Дванадесета глава
Ранд отиде до дивана и подаде на Зара чашата с вино, която бе налял. Беше освободил прислужника, за да останат сами.
Беше освободил цялата прислуга, включително Джералд и Никол.
През последните няколко дни излизаха с яхта, ходиха по планината, имаше пикници — все неща, организирани от Никол. През цялото време се бе правил на заинтригуван ухажор. Такъв би трябвало да бъде. Трябваше да ухажва тази жена, докато се съгласи да му стане съпруга.
Това бе най-трудното нещо, което бе правил.
Беше настоял Никол да ги придружи с напразната надежда, че това ще я извади от равновесие, че може да проличат истинските й чувства, когато го гледа заедно с друга жена. Всъщност тъкмо той бе изваден от равновесие.
Вечерята беше някакъв ад. Буквално се бе задавил със Зара. Никол непрекъснато му напомняше за нейните достойнства всеки път, когато разговорът замираше. А той бе изиграл съвършено ролята на очарован обожател, като същевременно търсеше да намери пукнатина в бронята на Никол. Не намери такава.