Копнееше да остане сам, да бленува невъзможни мечти. Вместо това трябваше да се впуска в роман с гостенката си, както се очакваше от него.
Зара прие чашата и му се усмихна, потупвайки дивана до себе си. Той си пое дъх и седна, после кръстоса крака. Взря се в камината, връщайки се в паметта си към времето отпреди бала, когато можеше да споделя своите грижи и чувства с един специален за него човек.
— Изглеждаш ми угрижен. Какво мислиш? — попита Зара.
— За дима.
— Дима?
Загледан във виещия се нагоре дим в камината, той си спомни пламенното изражение на Никол и думите, с които недвусмислено му бе заявила, че жена му не би трябвало да стои пасивно и да наблюдава как си съсипва дробовете.
— Би ли имала нещо против, ако пушех? — чу се да я пита той. — Не сега. Изобщо. — Прехвърли погледа си на нея. — Това би ли те притеснявало?
Зара сви рамене, явно озадачена.
— Разбира се, че не. Свободно ще можеш да се занимаваш с нещата, които ти доставят удоволствие, както е сега. Мисля, че си свикнал да задоволяваш желанията си. В края на краищата си принц. — Усмихна му се закачливо.
Той отпи глътка вино.
— Не го мислиш наистина. Не съвсем.
Тя повдигна деликатните си вежди.
— Защо пък не?
— Ами ако…
Той се поколеба, разбираше, че въпросът може да я засегне, да унищожи шансовете му. Но много му се искаше да разбере, в сърцето му оставаше още малко надежда.
— Какво мислиш за… интимната страна на кралските бракове?
На устните й се появи усмивка.
— Би ми доставяла удоволствие, ако съм омъжена, за когото трябва.
— Не. — Ранд остави чашата си. — Имам предвид… верността.
— Вярност? Да не би да ми казваш… че ще си имаш любовници?
Ранд не отговори. Просто изчакваше да я чуе. След малко Зара сви рамене.
— Моята страна е по-напредничава от твоята, Ранд. Ние разбираме, че жените и мъжете имат различни нужди и нашето общество го позволява. Моят дядо е имал четири съпруги и дузина наложнички. Но баба ми е била кралицата. Никой не би могъл да й отнеме това. Имала е много власт и е била високо почитана.
Тя му разрешаваше да си вземе любовница! Ранд се втренчи в нея за момент шокиран, опитвайки се да асимилира информацията. Как би могъл да не си представи Никол в същата роля? Защо, по дяволите, не се чувстваше по-щастлив, когато чу тази жена да казва това?
— И няма да имаш нищо против? — попита той отново, без да е сигурен, че я е разбрал правилно.
— Да си кралица, е голяма чест — такава няма да имам в собствената си страна, тъй като там ще управлява брат ми с жена си. Защо би трябвало да се оплаквам за нещо, което означава толкова малко?
Там беше проблемът, помисли си обзетият от отчаяние Ранд. Да бъде с Никол, не би означавало малко. Това би означавало всичко, цялото му сърце и душа. Той се взря в огъня, припомняйки си вечерите, когато отиваше да отдъхне в апартамента й. Ако бе знаял, че времето в рая ще бъде толкова кратко, би ли му се наслаждавал повече.
— Мислиш си нещо.
Ранд си даде сметка, че се е унесъл в мисли — може би за няколко минути. Заблъска главата си какво да отговори. Как, по дяволите, можеше да се престори, че не е мислил за друга жена?
— Нищо особено — излъга той, без много да му мисли, като се молеше Никол да му прости — ако изобщо я бе грижа. Беше изгубил способността да чете чувствата й.
Загледа се изпитателно в лицето на Зара, анализирайки всяка черта — частите, съставящи великолепното цяло. Очите й — макар бляскави и дълбоки — бяха твърде тъмни. Носът й беше прекалено тесен, а лицето й — прекалено дълго. Знаеше, че всъщност не я вижда. Той виждаше друго лице, наложено върху нейното — лице, удивително съчетало красотата с индивидуалност; лице, в което се бе влюбил дълбоко. Никоя друга жена не можеше да се сравни с нея.
Усети, че Зара сяда по-близо до него. Очите й блестяха възбудено, взела неговия оглед за нещо друго.
— Доволна съм, че отпрати останалите. — Ръката й се плъзна по бедрото му, дългият нокът на нейния показалец отиде до коляното, после се върна обратно.
Ранд залепи любезна усмивка на лицето си и се опита да почувства страст към тази жена, да се съсредоточи върху нея. Тя беше приятна, интелигентна, имаше безупречно възпитание и произход.
Произход. Той се почувства като някакво куче, което би могло да бъде съешено единствено с чистокръвна кучка.
Зара очевидно усети липсата му на ентусиазъм, защото отдръпна ръката си и се облегна назад.