— Притеснен ли си?
— Аз? Не, не съм притеснен. — Притеснен беше толкова слаба дума за бушуващите в него болка, съжаление и отчаяние, които го ядяха денем и нощем. Иронията на ситуацията изтръгна горчив смях от устните му.
Зара подскочи при този звук, но бързо се окопити.
На съвършените й устни се появи предпазлива усмивка и тя се засмя тихо.
— Аз почти съжалявам. Толкова ме бива да разведрявам хората. — Тя отново се наведе към него. — Мисля, че би ти харесало, ако те поразведря.
Ранд застана неподвижен — нито я приемаше, нито я отхвърляше. Позволи й да скъси разстоянието между тях. Погледът му обхвана стройното й тяло и той се опита да си представи как я съблича. Как я слага да легне на тази кушетка и я прави своя. Въпреки еротичната представа в главата му в слабините си не почувства нищо. Просто не можеше да повярва, че тялото му остава толкова неотзивчиво. Беше спал с безброй красиви жени. Сега, когато бъдещето на страната му зависеше от това, той не изпитваше ни най-малко желание.
Зара сложи ръка на гърдите му и дойде още по-близо. Полузатворените й очи и разтворени устни му подсказаха, че тя желае тази целувка. Той плъзна ръка по гърба на дивана, после по раменете й, притегляйки я към себе си. Тя наистина беше красива жена. Той бе глупак, че придиря толкова много — особено когато жената, която обича, искаше от него да ухажва тази.
Той наведе глава и долепи устни до устните на Зара.
Зад тях се чу някакво тупване. Ранд стреснато вдигна глава. Вина прониза сърцето му, когато съзря Никол. Тя тъкмо се изправяше с чантичката си в ръка. Явно я бе изпуснала. Беше застанала на входната врата, широко разтворила кафявите си очи.
— Извинете ме — смънка тя бързо. — Бях оставила чантичката си тук. Забравих… забравих да я взема. Съжалявам. Моля не ми обръщайте внимание. — Обърна се на пети и изчезна в коридора.
Ранд отдръпна ръка от гърба на Зара, почувства се зле. Сложи лакти на коленете си, ръцете му се свиха в юмруци. Беше разстроен и объркан. Никол — толкова спокойна, толкова делова, толкова дяволски хладна! Изведнъж той не само изпита нужда да остане сам, но му се прииска и да пийне — нещо много по-силно от вино.
— Тя би трябвало да държи сметка за вещите си — говореше Зара. Небрежно произнесените думи бяха толкова не на място, съпоставени с емоциите, бушуващи в него, че той не можеше да я разбере. — Това е най-ценното в един служител: да се грижи за подробностите. Не си ли съгласен? Когато дойде време да имам собствен дом, ще направя всичко възможно обслужващият персонал да е наясно със задачите си. — Тя прокара пръсти по шията и косата му. — Моят съпруг няма да има грижа за такива обикновени, делнични неща.
Звучеше така, сякаш я интервюираха за работа. Господи, то си беше истина. Ранд застина и застави гласа си да прозвучи спокойно, въпреки вилнеещите в него емоции.
— Може би стига за днес, Зара. Изморен съм от разходката с яхта — повече отколкото си мислех.
Той стана и й помогна да се изправи.
Зара въздъхна. Ранд знаеше, че я е разочаровал. Тя бавно оттегли ръка от рамото му, докато се сбогуваше с него за нощта.
Ранд знаеше, че не би могъл непрекъснато да я отблъсква. Трябваше да се откаже от всякаква надежда да разбере какво се крие в сърцето на Никол. От това зависеше страната му.
Само още една нощ в това чистилище и щяха да се завърнат в двореца.
Никол го знаеше, но пак не можеше да заспи. През изминалите четири дни бе изградила хладно, делово поведение. Поздрави се за своето самообладание. Не беше позволила нищо да го наруши — нито ухажването на Ранд, нито фактът, че той поиска всички, освен Зара да ги оставят след вечеря.
Нито онази интимна целувка, която бе прекъснала. Остра болка прониза сърцето й. Защо бе забравила чантичката си? Нямаше нужда да вижда това. Но беше забравила контактните си лещи и си мислеше, че би могла да грабне чантичката си от малката масичка, без те да забележат. Докато не го видя как се навежда да я целуне…
Дали бе прераснала в нещо повече тази целувка? Не. Отказваше да мисли за това. Тя беше човек, на когото се плащаше, за да може този роман да успее. Никой не би могъл да каже, че не е дала своя дял за благото на страната си. След като се завърнеше в Америка, Зара дори би могла да продължи дейността по напредъка на Каледония. Единствено това имаше значение.
И все пак през последните четири дни Никол бе забелязала, че Ранд не се смее много, че бе станал едва ли не мрачен. Може би просто се бе изморил от усилията да развлича принцесата. Или се чувстваше сексуално фрустриран от това, че принцесата не го бе допуснала до леглото си. А може би го бе направила?