Неспокойна, разяждана от съмнения и въпроси, Никол стана от леглото и облече сатенената си роба. Старата дървена къща бе благословено тиха, без ехото от веселия смях на Зара в отговор на някоя от ироничните забележки на Ранд. Поне веднъж бе останала сама.
Излезе в коридора, без да е сигурна къде отива, но изпитваща нужда от свеж въздух. Погледна надолу по коридора към стаята на Ранд. Вратата беше отворена. Вратата на стаята на принцесата бе плътно затворена. Дали не бяха в нейната стая?
Никол силно стисна клепачи, отпъждайки болката със самообвинения. Защо изобщо я занимаваха подобни мисли? Това изобщо не й влизаше в работата.
Почувствала мислите си в безпорядък, Никол бавно се запъти към безмълвната тераса. Почувства хладния ветрец от езерото по топлата си кожа. Спря до парапета и сложи ръце на покритата с мъх повърхност. Наклонила глава, тя се заслуша в нощните звуци: как се удрят вълничките на езерото в брега, хора на жабите и щурците в тъмнината.
Погледна към небето и й се прииска да се изгуби в звездите. Заляха я спомени от друга звездна нощ, от онази магическа среща в гръцкия храм. Сигурно я бе сънувала. Мъжът, който я бе целувал толкова страстно, не бе този, който я бе довлякъл тук, в дълбоката провинция, да гледа как съблазнява друга жена.
— Неспокойна си.
Дълбокият, натежал от ирония глас стресна Никол и тя замръзна. Не беше сама.
Наложи си да запази самообладание, да обуздае бурните си чувства. Пое си дълбоко дъх и се обърна бавно с лице към него.
Стиснал чаша в ръка, Ранд седеше до една маса в дъното на терасата. До лакътя му се виждаше отворена бутилка уиски. Никол знаеше, че не бива, но откри, че погледът й обхожда тялото му. Беше с долницата на пижамата си и копринена роба с монограм, която откриваше леко окосмените му, мускулести гърди.
— Седя тук и си мисля — додаде той бавно, като въртеше чашата с ръце, сякаш изучаваше цвета на течността на слабата светлина на поставена на стряхата лампа. — Беше права за онези оценъчни формуляри. Нямам нужда от тях.
Никол успя да отговори без гласът й да потрепери, без да разкрие вътрешната си болка, копнежа си.
— Зара е изключителна, нали?
Лицето му изглеждаше като изсечено от камък, освен очите, блеснали в мрака. Той заговори, без да я погледне.
— Изключителна е. Наистина.
Отпи още една глътка, после остави чашата на масата. Без да може да откъсне очи, Никол наблюдаваше как гъвкавите му пръсти си играят с нея, как я накланят и разклащат.
— Нещата вървят добре, нали? — додаде тя с колеблив глас. Той не отговори, така че тя се почувства длъжна да обясни, да запълни напрегнатата тишина между тях. — Изглеждате щастлив с нея. Като че ли си допадате. Търсенето май свърши.
Никол изрече с мъка тези думи на глас, но те със сигурност не бяха нещо, за което той самият не бе мислил. И наистина, с всяко свое действие и дума той демонстрираше възхищението си от принцесата. И съвсем скоро ролята на Никол в този процес щеше да приключи успешно. Положително би могла да намери зрънце удовлетворение някъде там, нещо, което би намалило болката й.
— Нещата вървят много добре — призна той. — За съжаление откривам, че съм неспособен да я съблазня — в случай че се питаш.
Значи това го бе изкарало тук толкова късно през нощта. Изгарящото го, неутолено желание към принцеса Зара. Мисълта я бодна в сърцето. Тя си наложи да изрече с безгрижен тон:
— Вероятно вашата репутация ви е изпреварила.
— Имаш предвид Палавия принц? — Той се усмихна печално. — Без съмнение. И все пак не смятам, че принцесата се притеснява от някогашните ми любовни истории. Кралската титла извинява множество пороци.
— Не е само заради титлата, сигурна съм. Тия неща нямат значение, ако тя ви харесва. — В думите й имаше прекалено много чувство и тя се уплаши, че ще се разкрие. Добави бързо: — А знам, че Зара ви харесва.
Никол трябваше да помни, че не е част от уравнението, че принцеса Зара бе тази, която щеше да го има в леглото си всяка нощ, само да пожелаеше. А коя жена не би желала това? Целият този магнетизъм, тази страст, тази чувствена усмивка, начинът, но който целуваше пренасяше в една друга реалност — реалност на истинска наслада и удоволствие.
Поставил чашата си на масата, Ранд се изправи с въздишка. Никол очакваше, че ще отиде до вратата и ще се прибере. Вместо това той се запъти право към нея с бавни, премерени крачки.
Страхувайки се, че ще прочете мислите в очите й, Никол погледна към нощното небе. Обаче го усети как се приближава към нея, почувства топлината на тялото, дъха му, като че ли от присъствието му въздухът около нея завибрира. Толкова близо. Сега точно зад нея.