Изтощена, неспособна да остане права и минутка повече, тя се хвърли в леглото, зарови лице във възглавницата и плака, докато заспа.
Тринадесета глава
— Още не съм ви благодарила — усмихна се Зара на Никол следващата сутрин на закуска. — Ако не бяхте вие, нямаше да срещна Ранд. Никога не съм се срещала с толкова интересен мъж. Понякога усещам някаква меланхолия в настроението му, но съм решила да се преборя с нея.
Меланхолия? Ранд? Никол не беше забелязала такова нещо.
— Няма защо да ми благодарите, принцесо — отвърна тихо тя.
Въпреки че Ранд още не се бе появил да поеме ролята си на домакин, не след дълго Никол избяга горе да си приготви багажа. Питаше се какво би казала принцесата, ако знаеше в какво пияно животно се бе преобразил нейният очарователен принц предната нощ. Тя спря да подрежда багажа и се втренчи в куфара, връщайки се в паметта си към случилото се.
Ръцете на Ранд по тялото й, галещи гърдите й, каращи я да изпитва дълбоки, примитивни копнежи, които заплашваха да разстроят здравия и разум.
Ядосана от своята слабост, Никол затръшна капака на куфара и го отнесе вън, където шофьорите товареха багажа на останалите — с изключение на този на Ранд. Застана до Джералд на каменните стъпала. Зара беше по-долу, до първата лимузина и говореше високо с двамата си прислужници на родния си език, жестикулирайки рязко и енергично с ръце. Никол се досети, че принцесата не е свикнала да я карат да чака.
— Ваше височество! — Джералд видя Ранд преди Никол. — Добро утро.
Принцът излезе през тежката дървена врата и поспря за кратко до Джералд.
— Да тръгваме. Губим време.
Никол се страхуваше да го срещне тази сутрин, не искаше да го гледа в очите, след като му бе позволила да се държи по такъв начин предната нощ.
Нямаше защо да се притеснява. Той носеше тъмни очила, които скриваха очите му, и нито веднъж не погледна към нея. Сигурно има махмурлук, помисли си тя с мрачно задоволство. Надяваше се главата ужасно да го цепи.
Беше си сложил джинси, обувки за тенис и светлокафяво спортно сако над тясна черна тениска. Не беше се обръснал и бузите и челюстта му тъмнееха. Косата му бе разбъркана, като че ли бе прекарал гребена си само веднъж през нея, преди да излезе. За нейна изненада небрежната му външност подчертаваше тъмната му красота и му придаваше див, нецивилизован вид.
Преглътна. Знаеше, че това е реакция на опита му да я съблазни предната нощ. Трябваше да го изхвърли напълно от съзнанието си.
— Тази екскурзия ме накара да изостана много с работата — промърмори той на Джералд. Извика на шофьора на лимузината си: — Вземи куфара ми от стълбището и да изчезваме оттук.
— Да, ваше височество. — Шофьорът кимна и побърза да го вземе.
Без да погледне втори път към Джералд, без да обърне въобще внимание на Никол, Ранд започна да слиза бързо по стъпалата.
Джералд подаде куфара на шофьора, след това погледна към Никол.
— Изглежда не е в много добро настроение тази сутрин — промърмори тихо той.
— Държи се като разглезена кинозвезда — процеди Никол.
Джералд вдигна вежди и я погледна. Тъмните му очи заискриха.
— Интересно сравнение, госпожице Олдридж, като се има предвид, че той е по-голяма знаменитост от повечето звезди.
Никол се ядоса на себе си. Отново бе напълно забравила кой е Ранд в действителност. Принц от кралското семейство, наследник на трона, бъдещият крал на Каледония, единствената надежда за продължаване на кралското родословие, непрекъсвано от кръстоносните походи насам…
Той е просто човек, помисли си тя с раздразнение. Грешен, вбесяващ, непредвидим… Знаеше, че това е вярно, познаваше го прекалено добре, за да мисли другояче. Вярно, ролята му в живота бе да служи на народа си като принц и бъдещ крал. Задълженията му означаваха повече за него от всичко друго. Както би трябвало да бъде. Но трябва ли да те унижава така, нашепваше й един вътрешен глас.
Без да изчака шофьора да се върне с чантата му, Ранд отвори задната врата на лимузината.
— Влизайте, принцесо — избъбри на Зара, която го изгледа с широко разтворени очи. Обаче го послуша без никаква реакция. Без да вдига глава, Ранд извика: — Джералд, идваш с мен. — След това се настани до Зара и тръшна вратата.
Никол влезе в другата лимузина и прекара двата часа пътуване, заслушана в музикалната реч на двамата прислужници на Зара, седнали на задната седалка. Поне не й се налагаше да слуша флиртаджийския брътвеж на Зара и Ранд. Трябваше да е благодарна за това.