— Госпожице Олдридж, принцът ви вика в покоите си.
Камериерът на Ранд бе застанал пред вратата й. Бледото му лице изглеждаше още по-изпосталяло от обикновено в контраст с тънките като молив черни мустачки.
— Казах, че принцът…
— Чух. В покоите му — каза рязко Никол. — Защо?
Камериерът свиваше и разпускаше облечените си в ръкавици пръсти.
— Не съм в състояние да кажа.
— Много добре.
Никол остави проектодоклада и се оттласна от бюрото. Ранд й беше изпратил съобщение да прегледа и провери всички факти в доклада от двеста страници подкрепящ неговото предложение пред Великото събрание. До понеделник.
Тя нямаше никакви планове за уикенда — и никакво лично време, тъй като трябваше да бъде непрекъснато на разположение на принцеса Зара. Все пак не можа да не се възмути от това как се бе разпоредил със свободното й време.
Нарежданията и изискванията към нея не преставаха, но — след посещението в селското имение — се предаваха чрез трето лице. След така промененото му отношение към нея Никол знаеше, че няма да остане дори и да я молеше. Което, разбира се, той нямаше никога да направи.
Тя хвърли поглед на косата и грима си в огледалото над тоалетната масичка, нагласи очилата на носа си и последва камериера в коридора. Забави крачки, когато наближиха апартамента на Ранд. Последното й идване тук беше онази сутрин след бала, когато бе загубила своя приятел, изместен от нова, студена версия на принца.
Вратата им отвори прислужник в униформа, застанал отвън.
Край очите й минаха бегло следи от личния живот, на Ранд — сложени в рамка снимки с приятели, не надути портрети, а случайни фотографии, показващи как се развлича с игрите на богатите: поло, яхти, езда. На масичката за кафе до дивана бяха струпани книги — най-вече съвременни заглавия, свързани с икономиката. А над мраморната камина имаше прекрасна картина с палави горски нимфи.
Арманд я поведе през масивна бяла врата с дърворезба към личните покои на Ранд. Стъпките на Никол станаха несигурни, когато съзря огромно кръгло легло. От тавана към него се спускаха завеси, които му придаваха някак еротичен вид.
Легло за нещо повече от спане. Легло, достойно за кралска двойка, заета с жизненоважната задача да продължи кралския род.
Никол забави стъпки при вида на една картина на стената срещу леглото. Тази отразяваше друг древногръцки мит: отвличането на Персефона от мрачния бог Хадес. Той беше привел мургавото си лице над млечнобялата гръд на девойката, изпълнила пазвата на роклята й в стил от времето на Империята. Изразът на лицето й: страх ли беше, или екстаз?
Потръпна, а тялото й внезапно си спомни усещането от силните и настойчиви ръце на Ранд, които я караха да гори за него. Дали Ранд лежеше тук сам през нощта, загледан в тази картина? Представяйки си какво чувства девойката — копнежа, отчаяната страст? Дали си мислеше за…
— Госпожице Олдридж? — напомни й за себе си с колеблив тон камериерът. — Оттук.
Никол се овладя, отпъждайки абсурдните мисли.
Камериерът я поведе към една тоалетна стая голяма колкото всекидневна на обикновено жилище.
Ранд беше застанал по средата на стаята пред двойно огледало в позлатена рамка.
Беше облечен в смокинг — като се изключеше сакото. Хвърли бърз поглед към нея; след това започна да наглася тирантите си.
— Защо се забавихте толкова много, госпожице Олдридж?
Никол погледна към него и двете му отражения в огледалото — гледаха я два чифта очи.
— Работех върху икономическия доклад…
— Когато моят прислужник ви призове, очаквам от вас да се подчините. Вие сте моя служителка, госпожице Олдридж. — Без да погледне към камериера, той нареди. — Можеш да ни оставиш.
— Но, сър, не съм приключил с обличането…
— Веднага — каза остро Ранд.
Придобил обиден вид, камериерът се поклони на излизане и затвори вратата след себе си. Значи се държи отвратително с всички, не само с мен, помисли си Никол. Искаше й се да почувства задоволство при тази мисъл. Отвратително като господаря на подземното царство, отвлякъл невинна девойка от познатия й свят, за да я направи своя царица.
— За какво ви трябвам? — Никол силно подозираше, че изобщо не му е нужна.
Може би заради странния блясък в очите му… Кожата на ръцете й настръхна, когато си спомни отново какво бе изпитала, когато той притисна разгорещеното си тяло в нейното. Господи, ако можеше само да забрави!
— Наясно сте, предполагам, с плановете за тази вечер — изрече рязко той.